— Не смятам, че Анна би излъгала за такова нещо.
Позволи си отново да ми хвърли кратък поглед.
— Значи според вас е чисто съвпадение, че това се случва точно преди да се върне в Америка с английско момиче, което познава само от няколко месеца? Боя се, че ми е трудно да го повярвам.
— Доколкото ги познавам, изглеждаха много щастливи заедно.
— Тогава защо е заминал?
Естествено, нямах отговор за това. Би трябвало да съм доволен, че Уестърмен с такава готовност приемаше очевидното обяснение, но лъхащата от думите му обида спрямо Анна ме вбеси. Никой от двама ни не проговори, докато Анна не влезе и не обяви, че вечерята е готова.
Беше тъжна работа. Анна всячески се мъчеше да поддържа разговора, и заради нея го правех и аз. Уестърмен обаче упорито отказваше да бъде въвлечен в него. Започнах да се чудя защо изобщо беше дошъл. Ядеше механично и припряно, като отговаряше само когато му се зададеше директен въпрос, и дори тогава отвръщаше едносрично, ако това беше възможно. Накрая на Анна не й остана какво повече да каже, а аз не можех да измисля нищо, за да й помогна. Продължихме да се храним в пълна тишина, нарушавана само от стърженето и подрънкването на приборите. Единствено бащата на Марти като че ли не го забелязваше, сякаш неудобното положение беше нещо нормално за него. Ако винаги се държеше толкова невъзпитано, сигурно наистина беше така.
— Кафе? — попита Анна, след като приключихме с десерта. Уестърмен последен привърши с яденето, като не си правеше труда да бърза, докато Анна и аз седяхме и го чакахме. Надявах се и смятах, че ще откаже. Нямаше никакъв смисъл да остава повече.
Попи устните си със салфетката.
— Пия го чисто, без захар.
— Ще ти помогна да разтребиш масата — предложих на Анна.
Щом вратата на кухнята се затвори, тя се облегна на стената и изду бузи.
— Господи. Наистина съжалявам. Ако имах представа, че ще е толкова зле, нямаше да те каня.
— Глупости. Никой не бива да бъде наказан да изтърпи сам компанията на този човек за цяла вечер.
— И все пак проблемът не е твой. Не беше нужно да се измъчваш.
— Нито пък ти. Знаех го какво представлява, когато приех. — Опитах се да омаловажа нещата. — Освен това за нищо на света не бих пропуснал случая. Не всеки ден човек има възможността да вечеря с най-неприятния тип на света.
— Не е много забавен, нали?
— Боя се, че не е. — Усмихнахме се съзаклятнически.
— В такива моменти ми се ще да имах отрова за мишки. Мислиш ли, че би забелязал, ако сложа малко в кафето му?
— Той може и да не забележи, но всички останали ще си помислят, че е настъпило забележимо подобрение.
Разсмяхме се, като се опитвахме да сподавим гласовете си, така че да не се чуе в съседната стая. Изведнъж вратата се отвори. Уестърмен ни погледна студено.
— Прекъсвам ли ви?
Смехът на Анна мигновено изчезна. Но не можа да скрие усмивката си, докато бършеше сълзите от очите си.
— Не, съвсем не. Съжалявам, ние само…
— Разказвах й за нещо, което стана в галерията — обясних аз, като й се притекох на помощ.
Бащата на Марти премести поглед от единия към другия и после го зарея в пространството, докато казваше:
— Дойдох да ви предупредя да не си правите труда за кафето, що се отнася до мен. Късно е. Ако ми извикате такси, ще ви оставя да се забавлявате с анекдотите си на спокойствие.
Анна направи каквото се очакваше, за да го разубеди.
— Сигурен ли сте, че няма да останете за една чашка?
— Не, благодаря. — Обърна се и се върна в дневната. Последвахме го. Стоеше в средата на стаята, докато Анна поръчваше такси.
— Между другото — рече той, когато тя затвори — днес се обадих в университета. Разбрахме се, че могат да дадат стаята на Марти на някой друг. Предложиха да я запазят за него, но аз им отвърнах да не си правят труда. Не виждам защо е нужно, след като не е имал възпитанието дори да ги предупреди, че заминава.
Анна изглеждаше ужасена.
— Не можете да го направите!
— Вече е свършен факт.
— Ами всичките му книги? Изследването му? Всичките му записки, бележки, те са там! Какво ще стане с тях?
Уестърмен не се трогна от протестите на Анна.
— Честно казано, не ме интересува. Ако Марти се върне скоро, може да си ги потърси. Или пък вие ги вземете, ако желаете. Ако това не стане, предполагам ще ги изхвърлят, освен ако някой благосклонен преподавател не реши да му ги запази. Поне аз ги посъветвах да ги изхвърлят.
— Нямате право да постъпвате така! — Анна беше почервеняла.
— Имам всички права. Аз съм негов баща. Ако Марти смята да се държи безотговорно, тогава независимо дали това ви харесва или не, от мен зависи да уредя нещата, както намеря за добре.