Повече от нормалното.
— Думата не е „предупредил“. Каза ми истината. Марти не е обратен, ако такъв се опитвате да го изкарате.
— Не се опитваме да го изкараме никакъв, мис. Просто искаме да установим причината за изчезването му. Някога ходили ли сте в тези гейклубове с него?
— Не.
— Защо?
— Защото съм момиче. Ако отидех с Марти, щяхме да привлечем вниманието. Щеше да е очевидно, че сме двойка. Марти искаше да се слее с обстановката, за да може просто… нали разбирате, да наблюдава, без да безпокои никого.
— И докъде стигаше, за да се слее с обстановката?
— Казах ви, седеше и наблюдаваше. Това е всичко.
— Но никога не сте ходили с него?
— Не. Вижте, какъв е смисълът от всичко това? Искам да знам къде е Марти сега, а не преди седмици.
Полицаят кимна предразполагащо.
— Както и ние, мис. Знам, че това не ви е особено приятно. За нас също, но е първата следа, с която разполагаме, и трябва да видим дали си струва да я проследим или не. Трябва да ви задам тези въпроси, щом само това е начинът да я отхвърлим, нали разбирате? — Изчака краткия отговор на Анна, после продължи. — И така, колко често ходеше в тези клубове?
Анна сви мрачно рамене.
— Не знам. Няколко пъти. Не беше често.
— Веднъж седмично? Два пъти седмично?
— По-рядко. Казах ви, не беше често.
— Веднъж месечно тогава?
— Може би. Нещо такова.
— В определени вечери ли ходеше? Имам предвид, винаги ли беше в петък или в събота? Или по определено време в месеца?
— Не, различно. Ходеше в различни вечери, за да може да ги сравнява.
— А някога споменавал ли е да се е срещал с някого?
Сърцето ми подскочи при този въпрос.
— Не ходеше, за да се „среща“ с някого! — сопна се Анна. — Ходеше само като наблюдател. Колко пъти е нужно да ви го повтарям?
— Значи не е споменавал някого специално? Никакви имена?
— Не.
— Значи просто си е седял в ъгъла и си е гледал работата? Ами ако някой го заговори?
Кръвта на Анна се беше съсредоточил в две червени петна на бузите й.
— Е, предполагам, че очевидно е разговарял с някои хора. Но никога не е поемал инициативата за това. Разговарял е с тях само ако те са го заговаряли. Вижте, знам какво си мислите, но не е така.
— Споменавал ли ви е някога за какво са разговаряли?
— Да, от време на време. Винаги беше свързано с работата му.
— Но не ви е казвал с кого е говорил?
— Обясних ви, не е било с някого специално! Отиваше и просто наблюдаваше… това е. А и не беше ходил от седмици! Ако не ми вярвате, попитайте в университета! Те знаят всичко по този въпрос!
— Сигурен съм, че е така. Някога да не се е прибирал цяла нощ?
— Не, разбира се, че не.
— Да е закъснявал?
— Не! Искам да кажа, понякога се връщаше в два часа или около това време и толкова.
— Имате ли представа защо се интересуваше точно от тази област?
Анна се поколеба, като търсеше някакъв конкретен факт, с който да отхвърли инсинуациите на полицая.
— Той е антрополог! С такива неща се занимават антрополозите. Смяташе, че това е… благодатна област за изследване, нищо повече. Също както и другите въпроси от тезата му. Това беше само част от нея, разбирате ли?
— Имате ли приятели хомосексуалисти?
— Не.
— Водеше ли си бележки за посещенията в тези клубове? Дневник може би?
— Не си е водил дневник, но си записваше неща във връзка с посещенията в клубовете — отвърна Анна. Усетих как сърцето ми отново подскочи. Това никога не ми беше хрумвало.
— Всичките му бележки в университета ли са?
— Повечето да. Някои са в апартамента.
— Имате ли нещо против да ги разгледаме?
Виждах, че идеята не се харесваше на Анна.
Улових се, че отчаяно се надявах да откаже.
— Нямам — отвърна неохотно. — Но ако очаквате да откриете нещо разобличаващо, само си губите времето.
— Не търсим нищо разобличаващо, мис. Само искаме да разберем къде е, също както и вие. — Тонът му беше снизходителен.
— Е, като се опитвате да го изкарате обратен, доникъде няма да стигнете. Не знам защо е заминал, но не е заради това. Аз живея с него, за Бога, не мислите ли, че бих разбрала, ако беше обратен?
— Сигурен съм, че щяхте. Но сме длъжни да проучим всяка вероятност, нали така? Може например някой, когото е срещал в тези клубове, да знае къде е.
— Искате да кажете, че може да е избягал с друг мъж — отвърна Анна категорично.
— Не искам да кажа нищо. На този етап гледам непредубедено на всичко.
— Така ли го наричате?
— Вижте, мис…
— Ако това е всичко, трябва да ме извините. Имам работа. — Обърна им гръб и се отдалечи. Чух я да се качва горе.