Тя не ме очакваше. Но тъй като я бях оставил сърдита и разстроена след посещението на полицаите, имах извинение да се отбия да видя как е. Нямах представа дали щеше да си е вкъщи, но нищо не ми струваше да рискувам едно напразно разкарване. Всичко друго беше за предпочитане пред това да седя сам и да гадая какво може да стане.
Зад прозореца й имаше светлина. Почувствах облекчение, после тревога. Казах си, че беше прекалено рано да е научила каквото и да било, но мисълта за тази възможност беше достатъчна, за да накара сърцето ми да задумка, докато изкачвах стълбите към апартамента й. Опитах да се подготвя, като репетирах най-подходящия начин на реагиране, и натиснах звънеца. Чух приближаващи се към вратата стъпки и зачаках. После Анна отвори.
Веднага видях, че нещо не беше наред. Лицето й беше сковано, безжизнено като камък. Като че ли дори не се изненада, че ме вижда.
— Здравей — казах аз, борейки се със съмненията си. — Реших да се отбия да проверя как си.
— Добре съм, благодаря. — Гласът й беше предпазлив и сдържан. Отстъпи назад. — Влез. Бащата на Марти е тук.
Гледаше ме в очите, докато говореше, и моментално разбрах причината за настроението й. Сякаш камък ми падна от плещите.
— Може би е по-добре да си тръгна? — попитах почти шепнешком.
— Не, всичко е наред. Не мисля, че ще остане още много дълго. — Не направи опит да снижи гласа си. Вдигнах вежди въпросително. Устните й се свиха и тя поклати глава с отвращение, докато се извръщаше.
Затворих вратата и я последвах към дневната. Уестърмен стоеше в средата на стаята, облечен с палтото си. Устните му бяха дори още по-стиснати от обикновено. Очевидно ги бях прекъснал по средата на кавга.
— Съжалявам, не исках да се натрапвам — рекох. — Нямах представа, че сте тук.
— Мистър Уестърмен се отби само за да ми съобщи, че утре се връща в Америка — каза Анна. Устните на Уестърмен се свиха още малко.
Погледнах го въпросително.
— Наистина ли? Мислех, че ще останете поне още седмица.
Анна се намеси, преди той да отговори.
— Така трябваше да бъде. Но след като вече разговаря с полицията, реши да си тръгне по-рано.
Той й хвърли бърз гневен поглед, преди да насочи очи към някаква неопределена точка помежду ни.
— Не виждам никакъв смисъл да си губя повече времето. Според мен зная всичко, което ми е необходимо. Или което искам да зная.
— На мистър Уестърмен не му хареса да чуе, че Марти е ходил в гейклубове. — Анна говореше на мен, но не сваляше поглед от него. Той се обърна и я погледна.
— Съмнявам се на някой баща да му е приятно да разбере, че синът му е хомосексуалист.
— О, за Бога! — избухна Анна. — Вече ви казах! Той ходеше в тези клубове заради изследването си, нищо повече!
— Изследване! — изсумтя Уестърмен. — Има само една причина, поради която хората посещават такива места. И ако той предпочита компанията на извратени типове пред тази на свестните хора, може да си остане там, докато изгние, доколкото зависи от мен.
Анна се опитваше да се овладее.
— Слушайте. За последен път ви казвам, Марти не е хомосексуалист. Не знам къде е, нито какво му се е случило, но знам, че няма нищо общо с това. Ако не ми вярвате, питайте в университета.
— За какво ми е? От онова, което съм чувал за английските интелектуалци, те самите са морално дегенерирали и педерасти.
Анна поклати вбесено глава.
— Не мога да повярвам на ушите си! Марти изчезна! Има ли някакво значение какво е правил или с кого се е срещал?
Уестърмен я погледна с триумфално изражение.
— Очевидно за вас не, но се радвам да кажа, че там, откъдето аз идвам, хората все още имат някакви морални ценности.
— Морални ценности? — повтори невярващо Анна. — Как не ви е срам да говорите за морал, когато сте готов да го изоставите по този начин? Какво му е моралното на това?
— Много повече, отколкото да се забъркваш с отрепки! Опитвах се да приема нещата, които правеше в миналото, но това!… — Поклати глава, онемял от гняв.
— Какви „неща“ е правил в миналото? — запита Анна. — Имате предвид, че е предпочел да учи антропология пред това да продава тоалетни чинии? Че е дошъл тук, вместо да отиде в американски университет? Как можете да бъдете толкова дяволски тесногръд? Марти ви е син, за Бога! Не можете просто да се откажете от него! Той ви е син! — Повтори този факт, сякаш Уестърмен го беше пропуснал. Той поклати ядосано глава.