Опитах се да потисна внезапното си вълнение.
— Значи в тях няма никакви следи?
— Не, нищо. Но и не мислех, че ще намеря. Не знам защо замина, но определено няма нищо общо с ходенето му в гейклубове. Така или иначе не ги бе посещавал от седмици. А ако е възнамерявал да отиде, докато ме нямаше, щеше да ми каже. — Вдигна рамене. — Не вярвам обаче, това да повлияе на полицията. За тях е само едно хубавичко, удобно обяснение на нещата. Особено след като собственият му баща им съобщи какво мисли.
Измърморих нещо, за да я окуража, но не си спомням какво беше. Вече не ме и интересуваше. Можех да мисля единствено за това, че Марти бе удържал на думата си. Освен ако за срещата му със Зепо не се споменаваше в бележките в университета, което беше малко вероятно, той бе запазил тайната. Оставаше единствено опасността някой да си спомни, че ги е видял в нощния клуб. Възможно беше, но някак си не се притеснявах особено. Чувствах, че кулминацията беше настъпила и отминала, и изведнъж напрежението ми изчезна. Неочаквано се прозях.
— Съжалявам — рекох. — Извини ме.
— Сигурно си изморен.
— Да, много. Беше тежък ден. — Всъщност един от най-тежките в живота ми. Сега, след като всичко беше свършило, се почувствах изтощен от напрежението. Отново се прозях, извиних се и си тръгнах. Едва успях да не заспя по пътя за вкъщи. Помислих си дали да не се обадя на Зепо да му кажа добрата новина за заминаването на бащата на Марти, но реших, че можеше да почака. Щеше да му се отрази добре малко да се поизпоти. В девет и половина вече бях в леглото.
Спах най-дълбокият сън от седмици наред.
Уестърмен замина на следващата сутрин, както беше предупредил. Анна се опита да му позвъни в хотела вероятно с отчаяната надежда да го накара да промени решението си. Но той вече беше напуснал.
Тя се свърза с полицията. Отново, както беше обещал, бащата на Марти ги бе уведомил, че заминава, и когато Анна ги притисна, те признаха — бе им казал също така какво мисли за ситуацията. Увериха я, че това няма да се отрази на разследването, но не успяха да я убедят.
— Предполагам, че няма да приключат случая, може би ще го водят на отчет или каквото там правят — рече тя. — Но не ги виждам от сега нататък да бъдат много загрижени. Сега за тях Марти е само още един хомосексуалист, който е престанал да се преструва и е напуснал приятелката си.
Издадох някакви окуражителни звуци, но тя, разбира се, беше права. Разследването, което така или иначе бяха започнали без особено желание, сега със сигурност щеше да стане само формално.
Отново настъпи затишие. Дори полицията да правеше нещо, нямаше никакви новини от тях. После, седмица след заминаването на Уестърмен, Анна отново закъсня. Вече знаех — това неизбежно означаваше, че нещо се е случило, и в самоувереността ми се запромъква известна тревога, която избухна, щом видях лицето на Анна, когато влезе.
— Всичко наред ли е? — попитах.
Тя не ме погледна.
— Банковото извлечение от сметката на Марти пристигна тази сутрин. — Започна да говори, но спря, сякаш думите й причиняваха болка. — От сметката му не е теглено нищо отпреди да изчезне.
Стоеше там, без да помръдне, с леко наведена глава, все още с палто и със закачена на рамото й чанта. Като че ли не знаеше какво да прави със себе си.
Опитах се да измисля нещо подходящо да кажа.
— Няма ли друга сметка?
Тя поклати глава.
— Е, може би е изтеглил достатъчно пари, за да му стигнат за дълго.
Анна продължаваше да не ме поглежда. Имах чувството, че вече беше помислила за всички тези възможности и ги беше отхвърлила.
— Последния път е изтеглил сто лири. Не би могъл още да живее от тях.
Прииска ми се да бях запазил чековата книжка и кредитните карти. Зепо би могъл да ги използва в супермаркети или на някое друго анонимно и многолюдно място, за да създаде впечатлението, че Марти е жив. Но сега беше твърде късно. А и все пак щеше да е рисковано.
— Съобщи ли на полицията?
— Позвъних им, преди да дойда. Твърдят същото като теб: вероятно имал друга сметка. Когато възразих, че няма, отвърна ми се: можел да има някаква, за която да не знам. Но аз съм сигурна, че няма. Всичките му пари са в тази.
— Каза ли им го?
Кимна.
— Според тях той вече може да си е намерил някаква работа и ако не искал да се разбере къде е, така или иначе не би теглил от старата си сметка. — Имаше объркан и безпомощен вид. — Изглежда, не смятаха, че това е причина за безпокойство.
— Може би просто са се опитвали да те окуражат.