Погледна ме отчаяно.
— Нямам нужда да ме окуражават. Не съм глупачка. Достатъчно е да знам, че и някой друг освен мен се опитва да го открие.
Знаех какво искаше да направя, но не си предложих услугите. Реших, че спокойно бих могъл вече да не се обвързвам по този начин. После погледнах лицето й и видях, че нямаше как да го избегна.
— Искаш ли да говоря с полицията? — попитах. — Не знам дали ще постигна нещо, но ще се опитам, ако желаеш.
По лицето й моментално се изписа благодарност.
— Нали нямаш нищо против? След онова, което бащата на Марти им е казал, съм наясно, че няма да ми обръщат голямо внимание. Но теб може и да послушат.
Нямаше причина да го направят, но се усмихнах.
— Мога да опитам, нали?
Анна ме чакаше долу, докато се обаждах от кабинета. Потърсих инспектора, който беше идвал в галерията; чу се серия от изщраквания и ме свързаха.
— Инспектор Линдзи.
— Името ми е Доналд Ремзи. Миналата седмица бяхте в галерията ми, за да говорите с моята асистентка Анна Палмър за изчезването на приятеля й Марти Уестърмен. Американец.
— Да? — Чакаше ме да заговоря по същество. Побързах да го направя.
— Тази сутрин е получила банково извлечение от сметката на приятеля си и изглежда, че за последен път той е теглил пари няколко дни преди да изчезне. Оттогава не е теглено нищо. Мис Палмър естествено е много притеснена.
— Секунда, ако обичате. — Закри с нещо слушалката и връзката заглъхна. Зачаках. После линията отново се проясни. — Да, съжалявам. Продължавайте.
Малко объркан, се опитах да възстановя нишката на разговора.
— Както ви казах, мис Палмър е разстроена от това, тъй като смята, че може да означава… — Думите ми пресекнаха. — Ами безпокои се това да не означава, че нещо му се е случило.
— Вече ни уведоми, нали така? — Говореше бавно и натъртено. В гласа му имаше ирония, почти подигравка.
— Обадила ви се е тази сутрин. Но не мисля, че е разговаряла с вас.
— Е, и с какво мога аз да ви помогна? — Със същия успех би могъл да попита и „Какво искате, по дяволите, да направя?“
— Ами най-общо бих искал да зная какво смятате да предприемете след тази информация?
— На мис Палмър не й ли обясниха положението?
Реших да не се оставям да ме притисне.
— От онова, което ми каза, останах с впечатлението, че полицаят, с когото е разговаряла, който и да е бил той, не е проявил особено желание да помогне. Тя естествено е много обезпокоена и иска да се увери, че се прави всичко възможно, за да бъде открит приятелят й.
— Точно това правим. Мисля, че вече й го изяснихме. Няколко пъти.
Възмущението ме накара да изгубя самообладание.
— Тогава може би ще ми обясните какво възнамерявате да предприемете, след като ви е известно, че е изчезнал от толкова време и очевидно няма пари?
— Каква точно е връзката ви с мистър Уестърмен или с приятелката му?
— Аз съм работодател на мис Палмър. Приятел. И на двама им — добавих неуверено.
— Значи не сте роднина?
— Не.
Чух го да въздиша. Почти усещах вмирисания му на цигари дъх.
— Мистър Ремзи, нека ви обясня положението. Всеки ден ни звънят буквално десетки хора, чиито близки са изчезнали. Някои случаи са по-спешни от останалите. Тази сутрин например разговарях с една майка, чиято петгодишна дъщеря липсва от тридесет и шест часа. Момиченцето страда от диабет. Майката едва сега се обаждаше, тъй като отсъствала и мислела, че дъщеря й е „при приятели“. Така че това петгодишно момиченце, което е Бог знае къде, вероятно спешно се нуждае от медицинска помощ и липсва повече от ден и половина в момента е наша грижа. И ние не можем да не се безпокоим. Не е такъв случаят обаче при един напълно зрял човек, който напуска дома си с куфар, дрехи, чекова книжка и паспорт. За приятелката му това може да е много тежко, но според нас не си заслужава да вдигаме тревога. Особено след като собственият му баща е убеден, че синът му е напуснал доброволно, ръководен от някакви собствени подбуди.
Направи пауза.
— Сега научаваме, че този човек не е докосвал банковата си сметка, откакто е напуснал дома си. Е, това може да е основание за тревога, а може и да не е. Възможни са множество най-различни обяснения. Би могъл да живее с някой, който плаща сметките му например. Може да си е намерил работа и да не иска да използва старата си сметка от страх да не го открие приятелката му, която е напуснал. Може да обикаля наоколо, страдайки от амнезия, и дори да не е сигурен за какво точно служи чековата книжка. Или пък да лежи мъртъв някъде като жертва на катастрофа, грабеж или дори на ревнив приятел.