Може да е всяка една от тези или десетки други причини. И за да бъда напълно честен, няма никакво значение коя точно. Не го смятайте за коравосърдечие. Просто ви казвам самата истина. Вече направихме всичко, което можехме. Ако се появи някой, отговарящ на описанието му — жив или, колкото и да е тъжно, мъртъв, — в която и да е болница, гара или другаде, ще научим за това за броени часове. Ако напусне страната, ще го научим почти веднага. Разбрах, че визата му изтича едва след няколко месеца, така че има напълно законно право да е тук, но дори и да го нямаше, не бихме могли да направим нищо повече, за да го открием. Освен да го обявим за общонационално издирване — нещо, което не би било оправдано независимо от неизползваната му банкова сметка, — няма какво друго да предприемем. Много съжалявам за приятелката му. Много съжалявам за всички останали приятелки, приятели, съпруги, съпрузи, родители и най-различни други роднини, на които също е изчезнал някой любим човек. А те са няколко стотици само в нашия окръг. Много от тях се водят на отчет от доста повече време, отколкото приятелят на мис Палмър. Но точно в този момент се безпокоя най-много за малкото момиченце с диабет и небрежна майка.
Чух го да си поема въздух.
— И така, обясних ли ви положението достатъчно ясно?
Несъмнено. Достатъчно ясно, за да не се интересувам от снизходителното му и малко пренебрежително отношение.
— Да, струва ми се. Благодаря. Съжалявам, че ви обезпокоих.
Той видимо поомекна.
— Предайте на мис Палмър, че правим всичко възможно. Ако разберем каквото и да било, ще й се обадим веднага.
— Непременно. — Казах му довиждане и затворих. Изчаках малко, преди да сляза долу и да се изправя срещу Анна, за да може еуфорията ми да се усмири. Вече нямах никакви съмнения, че съдбата на Марти щеше да остане неизвестна за историята. Пътят напред най-после беше чист.
Сега беше само въпрос на време.
19
За Анна последният пирон в ковчега на Марти не закъсня. Банковото извлечение и последвалата незаинтересованост на полицията бяха тежки удари за нея и аз отдавах нарастващата й мълчаливост на това. Бях загубил представа за времето и не осъзнах значението на датата до сутринта, в която тя разля кафето отгоре ми.
Говорех по телефона, когато Анна пристигна в галерията, и не забелязах веднага в какво състояние беше. Направих й знак, че имам нужда от кафе, и й посочих шварцмашината; бях я включил, но после телефонът иззвъня и не успях да си налея обичайната чаша. Слушах събеседника си с половин ухо и гледах разсеяно как памучната пола на Анна — дар, за който трябваше да благодаря на затоплящото се време — се върти около нея, докато се движи.
Тя изчезна в кухнята. Чувах стъпките й там, после долетя трясък от изпуснати съдове. Не ми се стори обаче нещо да се е счупило и миг по-късно Анна се появи отново и тръгна към мен с чашка и чинийка. Кимнах й в знак на благодарност, съсредоточавайки се отново върху телефонния разговор, и когато се пресегнах да взема кафето, тя изведнъж трепна непохватно и изсипа цялата чаша върху краката ми.
Изпуснах телефона и подскочих, когато врялата течност се изля отгоре ми.
— Бързо, дай кърпа! — извиках аз, като тръсках предната част на панталона в опит да задържа димящата тъкан далеч от кожата си. Анна не помръдна. — Побързай! — настоях нервно. И млъкнах. Лицето й се беше сбърчило. Раменете й се разтърсваха от мълчаливи ридания и пред очите ми рукна порой от сълзи.
— Съжалявам. — Едва чувах гласа й. — Съжалявам.
— Няма нищо, всичко е наред. — Изправих се и трепнах, когато все още горещият плат докосна бедрата ми.
— Съжалявам. — Като че ли не можеше да каже нищо друго. Ръцете й потрепериха до тялото й, сякаш не знаеше какво да прави с тях.
— Нищо страшно не е станало. Можеше да бъде и по-зле. — Наистина можеше, и то още как. Върху коленете ми имаше разтворено списание и по-голямата част от кафето се беше изляло отгоре му.
Но уверенията ми не помогнаха. Анна продължаваше да стои и да хлипа. Бързо вдигнах слушалката и казах на объркания си събеседник, че ще му позвъня по-късно. После се обърнах към Анна в нерешителност. През последните седмици на няколко пъти я бях виждал на ръба да заплаче. Но нищо толкова сериозно като това. Тя беше безутешна.
— Какво има? Какво се е случило? — попитах. С нищо не показа, че ме е чула. — Анна, моля те, кажи ми какво е станало.
Тялото й се стегна и потрепери.
— Той е мъртъв.
Думите й ме стреснаха.
— Кой е мъртъв? — Въпросът беше глупав. Можеше да има предвид само един човек.