За първи път умишлено грубият му език не ми направи почти никакво впечатление. Опитах се да скрия внезапната си паника.
— Не смяташ ли, че малко избързваш?
Подсмихна се.
— Мисля, че това е последното нещо, за което трябва да се притесняваш.
— Но тя се върна само преди седмица. И все още не е преживяла Марти.
— Е, това ще отвлече мислите й от него. След първите десет минути няма да може да си спомни дори името му. — Намръщи се. — Защо гледаш така? Хайде, Доналд, нали това искаше?
— И все пак според мен е прекалено рано.
— Как не. Малко нежност и любов — точно от това има нужда. Съчувстващ слушател. Рамо, на което да поплаче. — Ухили се злорадо. — И един хубав, корав, с който да си поиграе.
Усетих как устните ми се свиха. Поклатих глава.
— Не.
— Не? Какво искаш да кажеш с това „не“?
— Точно, което чуваш. Струва ми се, че не е толкова трудно да разбереш.
Зепо ме зяпна.
— Е, ще трябва да извиниш глупостта ми, но се боя, че не разбирам. Колкото и смешно да ти звучи, бях останал с впечатлението, че искаш да я вкарам в леглото. Така че защо сега се дърпаш?
— Не се дърпам. Просто не виждам причини да разваляме нещата, като избързваме. След като вече посветихме толкова време, не виждам защо да не можем да изчакаме още седмица-две.
Продължаваше да ме гледа.
— Хитруваш, Доналд. Има ли нещо, което трябва да знам? Защото, ако има, най-добре е да ми го кажеш.
Опитах се да не забележи, че се измъквам.
— Разбира се, че няма. Само си мисля, че трябва да й дадем още малко време да се окопити, това е.
— Няма голям смисъл, след като ще я катурна, нали? — Остроумието, изглежда, му достави удоволствие. Въздъхна тежко и сви рамене. — Но ти си шефът. Волята ти е закон за мен. Няма да чукам Анна довечера. Доволен ли си?
Поне чувствах облекчение.
— Да, благодаря.
— А разрешено ли ми е поне да я изведа? Или и това е забранено?
Поех си дълбоко въздух и се хвърлих с главата напред.
— Всъщност предпочитам да не го правиш.
Това му подряза крилцата. Но само за миг.
— О, майната му, Доналд! Какво ти става?
— Нищо не ми става. Просто…
— Просто какво? Искаш ли да продължим, или не искаш? Ако не, кажи ми го още сега, защото нямам намерение да си губя времето до безкрайност!
— Никой не те е карал. Само ти обяснявам, че все още не искам да се виждаш с Анна насаме вечер.
— И защо не, за бога? Тя е голямо момиче! Над осемнадесет години е! Да не се страхуваш, че ще я замъкна в някоя тъмна уличка и ще я изнасиля?
— Имаш ли нещо против да говориш по-тихо? — изсъсках аз. — Тя е долу. Вярно, и такава мисъл ми мина през главата.
Той се отпусна назад в стола си.
— Не мога да повярвам. Наистина ли смяташ, че съм такъв отчаян случай? Не може да говориш сериозно!
— Боя се, че мога. Вероятно няма да я замъкнеш в някоя тъмна уличка, но си давам сметка, че едно нещо може да повлече след себе си друго. Особено вечер след няколко питиета. И не желая всичките досегашни неприятности и разходи да отидат на вятъра, като някоя сутрин дойдеш при мен и ми заявиш, че то „случайно“ се е случило предишната вечер. Вече ти казах: искам да знам преди събитието, не след това.
Зепо се изсмя невярващо.
— Какво искаш, да пусна обява в „Таймс“?
— Не, само да знам кога ще се случи.
Зачаках. Ако Зепо продължеше да ме притиска, щеше да ми се наложи да го осведомя за останалото. А все още не бях готов за това. Но злобното му чувство за хумор ме спаси. Усмихна се със садистично превъзходство.
— То? Какво имаш предвид под това „то“, Доналд?
— Много добре знаеш какво имам предвид.
— Не съм сигурен. Трябва да се научиш да бъдеш по-точен. Под „то“ имаш предвид, когато чукам Анна ли? Това ли всъщност се опитваш да кажеш?
— Не се опитвам да кажа нищо. И нямам намерение да играя детински игрички. Знаеш за какво говоря.
Подсмихваше се. Усещах, че лицето ми започва да се изчервява.
— Защо не кажеш „ебеш“, ако това имаш предвид? Или „шибаш“? Или „чукаш“, ако предпочиташ. Естествено, ако искаш да бъдеш старомоден, винаги можеш да използваш и захаросаното „правя любов“. Не че любовта има нещо общо с тая работа в повечето случаи. Но дори и това е по-добре от „то“, не мислиш ли? — Ухили се още по-широко. — Хайде, Доналд, по-смело. Изплюй камъчето. Това са само думи.
— Вече казах, каквото имах.
Той се изкикоти.
— Наистина си предвзето копеле, нали? Добре, Доналд, ако това ще те направи щастлив, няма да извеждам Анна след шест часа, без някой да ни свети.