— Хей, всичко е наред. Хайде.
— Господи! — Тя подсмръкна силно. — Ама че съм тъпа крава! Съжалявам, най-добре е да тръгвам.
— Не ставай глупава.
— Ама че прощално парти за теб, а?
— Това няма значение. Така или иначе само го използвах като повод да те видя отново.
Тя се засмя смутено.
— Обзалагам се, че ти се иска да не го беше правил.
— Радвам се, че го направих.
— Благодаря. — Гласът й беше по-мек, по-спокоен. — Сега съм добре. Съжалявам, че съм такава ревла.
— Не си ревла.
Последва дълга пауза.
— Сигурно изглеждам ужасно. По-добре да се измия.
— Изглеждаш чудесно.
Отново настъпи мълчание, което сякаш продължи безкрайно. После Анна го наруши:
— Зепо, аз не… — Това беше всичко. Втренчих се в светлите очертания. Анна каза „Зепо…“ още веднъж толкова тихо, че едва я чух, и после нямаше повече нищо. Зачаках, като се чудех какво правеха, надявайки се Зепо да не се е забравил. Тъкмо обмислях дали да не се промъкна по-наблизо, когато вратата на дневната се отвори.
Отдръпнах се от процепа, като не смеех дори да затворя собствената си врата. Стаих дъх, чувайки ги да минават по коридора и да влизат в стаята, съседна на моята. С разтуптяно сърце се изправих тихо и се върнах до междинната стена, намирайки пътя си опипом в мрака. С протегнати ръце напипах масата и неуверено потърсих с пръсти дупката в тухлената стена. След малко открих по-малката дупка в пластмасата. Спрях и доближих очи до нея.
Отначало не виждах нищо. Другата стая бе също толкова тъмна като моята. После се чу изщракване и аз отскочих, когато лъч светлина блесна право в очите ми. Примигнах, за да се адаптирам, и надникнах през тесния процеп.
Гледах право към огромно легло, обърнато странично към мен. Имитация на лампа „Тифани“ хвърляше мека светлина. Право пред мен имаше огромно огледало. В него се отразяваше стената, зад която се криех. На закрепените за нея рафтове имаше цветя, книги и полички с касети и компактдискове. Шпионката ми беше невидима зад тях. Анна и Зепо бяха в подножието на леглото.
Тя беше с гръб към него. Дланите му бяха на раменете й и ги галеха. Той нежно я обърна, докато не застана с лице към него, после сведе глава и леко я целуна по устата. Анна наклони глава към него, но иначе беше пасивна. Той отново я целуна, пак нежно — съвсем леко докосване на устните. Ръцете му бавно се движеха нагоре-надолу по гърба й. Започна да я целува по-настоятелно и когато ръцете й колебливо се обвиха около него, той разшири обхвата на милувките си, докато не започна да гали горната извивка на задните й части. Но когото тя започна да му отвръща, той спря.
— Анна… Не искам да правиш нещо, за което би съжалявала. — Гласът му беше тих, дрезгав. — Не искам да се възползвам от теб.
— Ти не се възползваш. — И този път тя придърпа главата му към себе си и се изви към него. Ръцете му се заровиха в косите й, дръпна главата й назад и после едната му ръка се спусна към копчетата на гърба на блузата й.
Разкопча ги едно по едно и под белия плат се разкри дълбока V-образна извивка загоряла кожа. Той плъзна ръце по голия й гръб и едната му длан се мушна под колана на полата й. Тя издърпа ризата му от панталона и започна да я разкопчава. Продължавайки да го целува, тя я съблече и докато го правеше, той пусна полата й по бедрата и я остави да падне на пода. Тя образува бял кръг около голите й крака. Втренчих се в него. Имаше нещо познато в гледката и отново изпитах леко, тревожно припламване на deja vu. Този път то донесе със себе си невероятно тревожна тръпка. Бързо вдигнах поглед към Анна и Зепо, като се опитвах да не й отдавам значение. Не исках да се разсейвам в този момент.
Анна беше само по бели бикини под полата и те изглеждаха ослепителни на фона на загорялата й кожа. Зепо махна блузата й, после плъзна бикините по извивката на задника и тя остана гола.
Беше дори по-прекрасна, отколкото си спомнях. Стоеше с гръб към мен и гръбначният й стълб се спускаше с дълбока назъбена извивка към тъмната вдлъбнатинка между задните й части. Те бяха ясно разделени от по-бяла ивица плът — отпечатък от долнището на банския й. Под него бедрата й бяха стегнати и изящни.
Дрехите на Зепо се присъединиха към тези на Анна на пода. Тя изви глава назад, докато той я целуваше по шията, а ръцете му обхванаха гърдите й. Обви крака му със своя и тогава той я вдигна, като я държеше за задника, а тя се уви около него. Той се обърна, направи стъпка към ръба на леглото и докато я слагаше на него, за първи път видях тялото му. Тенът му беше като нейния — червеникавокафяв до нейното златистокафяво, но без никакви бели ивици — свидетелство за използването на слънчева лампа. Беше стегнат и елегантен, без никакви тлъстини по добре очертаващите се мускули. Членът му беше щръкнал, изумително тъмен и както ми се струваше, ненормално дълъг. За миг се уплаших, че това можеше да се окаже пречка, и тогава тялото му се спусна върху нейното.