Сара Шепард
Опасни тайни
(книга 4 от "Игра на лъжи")
„Цени онзи, който търси истината,
но се пази от този, който я намери.“
Благодарности
Благодаря много на Лейни Дейвис — без неуморните ти усилия тази книга нямаше да съществува! Ти наистина си невероятна. Благодаря много и на Сара Шандлър, Джош Банк, Лес Моргенщайн, Кристин Маранг, Кари Съдърланд и Фарин Джейкъбс — за това, че поддържат пикантността на историята! Огромни благодарности и на Кейти Сайс, която помогна за достигането на тази книга до света.
Изпращам цялата си любов и на моите родители, които са невероятни и силни, както и на Али, Карън, Колийн Макгери, Кристин и Джулия Мърди и Барб Лорънс. Много любов на Кристиян и една топла прегръдка на Саманта Кейрл. Всички вие сте страхотни! Целувки!
Пролог
Мъртви като мен
Винаги съм си мислела, че задгробният живот ще прилича на вечен престой в някой от курортите на Сейнт Бартс — сексапилни френски келнери ще ми носят плодови коктейли, лазурното Карибско небе ще бъде постоянно в залез, прохладният океански бриз ще гъделичка помургавялата ми кожа. Това ще бъде наградата за моя продължителен, пълноценен, великолепен живот.
Как може толкова да съм грешала.
Вместо това умрях няколко дни преди да навърша осемнайсет, през онази невероятна година, в която би трябвало да се дипломирам. И вместо да си пийвам мохито на някой плаж, аз се събудих в Лас Вегас, залепена за близначката, за което съществуване не подозирах. Гледах как Ема Пакстън беше принудена да заживее моя живот и да започне да се представя за мен. Гледах как седеше на мястото ми на масата с моето семейство и се кискаше с приятелките ми, преструвайки се, че цял живот ги е познавала. Гледах я как чете дневника ми, спи в леглото ми и се опитва да разбере кой ме е убил.
И очевидно щях да си остана така до второ нареждане. Където и да отидеше Ема, аз бях неотлъчно до нея. Всичко, което знаеше тя, знаех и аз — проблемът беше, че освен това не знаех почти нищо друго. Животът ми преди смъртта беше една голяма въпросителна. Спомнях си някои неща — като например това, че не съм била най-милото момиче в гимназията „Холиър“, че съм приемала всичко в живота си за даденост и че съм си създала доста врагове, като съм погаждала гадни номера на хора, които не са го заслужавали. Но всичко останало беше обвито в мъгла, включително как бях умряла и кой ме беше убил.
Онова, което знаех със сигурност беше, че убиецът ми сега наблюдаваше всяко движение на Ема заедно с мен, за да се убеди, че играе играта. Намирах се на един дъх разстояние от нея, когато Ема намери бележката, в която пишеше, че съм мъртва и я предупреждаваха, че ако не се престори на мен, и тя ще умре. Почувствах, как пред очите й заплуваха звезди, когато някой едва не я удуши в дома на най-добрата ми приятелка Шарлът, по време на едно гостуване с преспиване. Бях съвсем близко до нея и когато монтираният на тавана прожектор в училищната зала полетя към главата й. Всичко това бяха предупреждения. Убиецът ми се намираше съвсем наблизо. И въпреки това никой от нас не го беше виждал.
От близначката ми зависеше да хване убиеца и аз не можех да направя нищо, за да й помогна. И без това не можех да общувам с нея. Ема беше отхвърлила подозренията към най-близките ми приятелки Шарлът Чембърлейн, Мадлин Вега и Габи и Лили Фиорело — всички те имаха алибита за нощта на моята смърт. Но алибито, на което беше разчитала, за да оневини и малката ми сестра Лоръл, внезапно се беше оказало далеч не толкова неоспоримо.
И сега аз гледах как семейството ми беше насядало в креслата на местния кънтри клуб, засенчило очи от безмилостното тусонско слънце. Ема седеше до Лоръл, забила нос в едно списание, но аз знаех, че също като мен и тя изучава внимателно сестра ми.
Лоръл прегледа менюто с напитки през големите си слънчеви очила „Гучи“, после разтърка малко слънцезащитен крем по рамене си толкова спокойно, сякаш нищо не я притесняваше. Никога повече нямаше да почувствам топлината на слънцето върху кожата си и може би вината за това беше нейна. Все пак тя имаше мотив. И двете тайно си падахме по едно и също момче, но накрая аз бях спечелила Теър.
Майка ми извади своя блекбъри от плажната си чанта „Кейт Спейд“.
— Тед, няма да повярваш колко потвърждения получавам за събота — промърмори тя, гледайки екрана. — По всичко личи, че ще навършиш петдесет и пет с гръм и трясък.