Ема подскочи и пъхна телефона на Сътън в чантата си, след което извади ключовете от стартера. Когато слезе от колата, Лоръл вече крачеше забързано към магазините.
— Минава шест — извика тя през рамо. — Искаш ли да се обзаложим, че Габи и Лили вече са намерили най-добрите рокли?
— Невъзможно е да носят всяка една невероятна рокля на партито — възрази Ема. Планът беше да овършеят „Антрополъджи“, „Би Си Би Джи“, „Джей Крю“ и една камара други бутици в мола.
Лоръл стъпи на ескалатора и се хвана здраво за парапета.
— Очевидно си адски развълнувана за партито — рече Ема.
— Аха — отвърна равнодушно Лоръл.
— Очакваш с нетърпение да си отмъстиш на Подлата четворка?
Лоръл изсумтя и отмести погледа си встрани.
Ема шумно въздъхна. Имаше си достатъчно проблеми и без да се налага да търпи променливите настроения на Лоръл.
— Добре, Лоръл. Какво направих този път?
Лоръл се обърна и продължи да се вози с гърба напред, отпуснала ръце върху парапетите.
— Хубаво — сопна й се тя. — Татко каза, че пак си душила в стаята ми.
Ема примигна; беше забравила за претърсването на стаята на Лоръл. Сега, когато сестра й вече не беше заподозряна, съзнанието й като че ли беше изтрило всичко, свързано с нея.
Лоръл сви устни.
— Да не би да си търсила някакви писма, които сме си писали с Теър? В такъв случай имам изненада за теб, Сътън. Нещо, което ще те направи много щастлива. — Тя отметна кичур руса коса през рамото си. — Теър не си пада по мен, не и по този начин. — Гласът й леко потрепна.
— О, Лоръл, съжалявам — рече тихо Ема, слизайки от ескалатора. Тя посегна да я улови за ръката, но Лоръл се отдръпна.
— Снощи ми каза, че все още е влюбен в теб — каза Лоръл задавено, сякаш самото произнасяне на думите й причиняваше болка. — Просто не го разбирам. Щом сте толкова влюбени, защо се разделихте?
Ема примигна. Две групи пазаруващи преминаха покрай тях, преди да успее отново да проговори.
— Не съм влюбена в него, Лоръл. Заклевам ти се.
Лоръл завъртя очи.
— Да бе, да. Чух, че вие двамата сте си организирали тайно съвещание по време на татковото парти.
Ема стисна зъби.
— Шарлът ли ти каза?
Лоръл се ококори.
— Значи е истина?
Ема въздъхна. Миризмата на печени пържоли от заведението в края на еспланадата започваше да й причинява главоболие.
— Вярно е, но не е онова, което си мислиш. Просто разговаряхме. Между нас вече няма нищо. Аз много харесвам Итън. — Ема улови Лоръл за ръката. — Виж какво, наистина съжалявам за Теър. Съжалявам и че влязох в стаята ти без разрешение — каза тя. — Обещавам, че повече няма да се повтори. Просто търсех онези червени кожени сандали, които взе за есенния бал. Мислех да ги нося на партито на татко.
Лоръл я погледна.
— С онази зелена рокля? Шегуваш ли се?
— Сметнах, че така ще се отличавам от останалите — ухили се Ема.
— Да, щеше да приличаш на коледна елха — засмя се Лоръл и сякаш като по магия цялото напрежение между тях се изпари.
Докато вървяха към „Би Си Би Джи“, където се бяха уговорили да се срещнат, Ема осъзна, че трябва да си изясни нещо.
— А каква беше онази отвратителна ракета под фотьойла в стаята ти?
Лоръл примигна; като че ли нямаше представа за какво говори Ема. Внезапно в очите й проблесна нещо.
— Боже, съвсем забравих за това. Миналата седмица убих с нея една гърмяща змия в задния двор. Беше ужасно!
— Пфу! — рече Ема, изпълнена с облекчение, че веднъж завинаги ще изтрие Лоръл от списъка със заподозрените.
Тогава Лоръл въздъхна.
— И всъщност татко постъпи много гадно, като те издаде.
Ема преглътна с усилие. Беше опасно да въвлича Лоръл в това, но тя познаваше господин Мърсър по-добре от всички. Може би беше забелязала нещо.
— Да. Напоследък се държи много странно, не мислиш ли? — попита тя.
— Може би малко, да — отвърна Лоръл, мръщейки се. — Но според мен е така, защото просто не харесва Теър.
Преди Ема да успее да измъкне още нещо от нея, телефонът на Лоръл зазвъня с песен на Риана, стряскайки стоящите наблизо хора. Тя го извади от чантата си от крокодилска кожа и го включи на високоговорител.
— Здрасти, татко — пропя момичето.
— Здрасти, скъпа — рече господин Мърсър. Гласът му отекна в стените на помещението. Ема усети как косъмчетата на тила й настръхват.