— Двете със Сътън сме — каза Лоръл. — Какво има?
— И Сътън ли е там? — Внезапно в гласа на господин Мърсър се доловиха напрегнати нотки. — О!
Ема сви пръстите на краката си в обувките на Сътън.
— Ъъъ, кога ще се приберете довечера, момичета? — попита господин Мърсър.
Лоръл погледна към Ема и сви рамене.
— Точно сега пазаруваме. Предполагам, че след това ще се прибера. За Сътън не знам.
Гърлото на Ема пресъхна.
— Всъщност аз няма да се прибирам — рече тя, решавайки на момента. — Ще спя у Шарлът. Моля те, кажи на мама. — Шарлът определено щеше да се навие, а Ема щеше да се чувства безопасност навсякъде извън дома на Сътън.
— Добре — отвърна мрачно господин Мърсър. — Поздрави госпожа Чембърлейн от мен. И не забравяй какво си говорихме, нали, Сътън?
Лоръл я погледна въпросително, но Ема се наведе напред, измъкна телефона от ръцете на Лоръл и прекъсна разговора. След това изкриви лице, опитвайки се да се държи така, сякаш Сътън Мърсър е изпаднала в поредното гадно настроение. Лоръл я гледаше със зяпнала уста.
— Леле — рече най-накрая тя. — Какво си направила този път, че да предизвикаш татко?
Никога няма да познаеш, помислих си аз.
— И за какъв разговор говореше той? Да не те е хванал с Теър на партито?
— Не — отвърна мрачно Ема, докато момичетата приближаваха „Би Си Би Джи“.
За щастие близначките Туитър стояха пред витрината на магазина и сочеха манекените.
— Кой би си купил този ужасен колан? — казваше Габи, сочейки вдясно.
Лили сбърчи нос, оглеждайки друг манекен, който държеше в ръката си голяма чанта.
— И защо им трябва да ги правят толкова изродски кльощави?
— Дами — рече Лоръл.
Близначките Туитър се обърнаха и им се усмихнаха широко.
— Още три дни до тайния бал! — пропя Габи.
— Чакай само Мадс да ти каже какво се случи! — рече Лили, джвакайки с дъвката си.
Като по поръчка в този момент Мадлин и Шарлът се появиха на ескалатора. Момичетата се приближиха бързо и всички си размениха въздушни целувки.
Габи смушка Мадлин.
— Хайде, разкажи им за срещата си с Подлата четворка.
Мадлин завъртя очи.
— Ще ми се да не ги наричаш така. Това звучи като признание. Както и да е, тези глупачки ме сгащиха в един ъгъл след училище и започнаха да ми се молят да ги поканя на партито. — Тя прибра кичур мастиленочерна коса зад ухото си и скръсти ръце на гърдите.
— И? — Лоръл изглеждаше адски въодушевена. — Ти им каза не, нали?
— Разбира се — рече Мадлин. — Но трябваше да ги видите. Малко им оставаше да паднат на колене и да се молят.
— Добре. Това означава, че определено ще се опитат да се вмъкнат неканени — рече решително Шарлът. — А щом Итън се сдобие с онзи запис, ще ги направим звезди в собствения им филм.
— С нетърпение очаквам да им зърна физиономиите — рече Габи. — Този запис беше страхотна идея, Сътън.
Ема се усмихна. Поне веднъж щеше да се гордее с идея на клуба „Игра на лъжи“! Тя не беше злобна, а просто справедлива. Освен това й харесваше, че Итън също участва.
— Никой не може да си прави шеги с нас, нали? — рече Лили и смушка Ема.
— Нали — отвърна Ема, насилвайки се да се усмихне.
Но и двете знаехме, че това не е истина. Някой ни беше причинил нещо далеч по-лошо от някаква си шега. Някой ме беше убил и приятелките ми нямаха представа за това.
24.
Очи в очи
Когато в сряда удари звънецът за обедна почивка, Ема отвори гардеробчето на Сътън и огледа съдържанието му. Откакто се беше вмъкнала в кожата на Сътън, тя беше направила някои промени; беше свалила малкото огледало и го беше заменила със снимка на Джони Деп, неин отдавнашен любимец, и беше свалила дразнещия магнит с надпис „АЗ СЪМ КРАЛИЦАТА НА СВЕТА, А ВИЕ СТЕ МОИТЕ КУЧКИ“ и го беше заменила с магнитче на Стюи от „Семейният тип“. Достатъчно бе, че Сътън е кралицата на училището; нямаше нужда да го оповестява пред целия свят чрез гардеробчето си.
Когато Ема грабна палтото си, телефонът в чантата й изжужа. Сърцето й едва не спря, когато го извади и видя, че се обажда господин Мърсър. Тя го остави да звъни и след малко телефонът превключи на гласова поща. С треперещи пръсти Ема натисна бутона за прослушване.