Лоръл каза, че довечера пак няма да се прибереш. Ще те покрия и този път — излая господин Мърсър в ухото й. — Но ако и утре те няма вкъщи… — Гласът му секна и съобщението приключи с кликване.
Ема погледна телефона си. Искаше й се да беше изрекъл заплахата си на глас, за да може да я отнесе в полицията. Но той беше твърде умен. Поне тази вечер нямаше да се налага да се среща с него. Щеше да спи у Мадлин — родителите на Шарлът бяха организирали вечерно парти с няколко от колегите на господин Чембърлейн — но по всичко си личеше, че на следващия ден нямаше да има друг избор, освен да се прибере в дома на Мърсърови.
Умората я затисна под тежкото си наметало. Само ако можеше да се свие в гардеробчето, щеше да го направи. За щастие щеше да обядва с Итън. Нуждаеше се да остане известно време насаме с единствения човек, пред който не се налагаше да се преструва. Особено през последните няколко дни Итън й беше истинска опора — обаждаше й се всяка вечер преди лягане и дори й донесе цветя, когато бяха у Шарлът. Госпожа Чембърлейн веднага заяви, че не е за изпускане.
Ема облегна глава върху вратичката на гардеробчето и затвори очи. Когато отново ги отвори, пред нея стоеше Теър. Тя подскочи стреснато.
— Леле! — рече момчето, разпервайки ръце. — Аз съм!
Устните на Ема се изкривиха в усмивка.
— З-здрасти — каза тя, наслаждавайки се на лешниковите му очи и сияеща кожа. Не го беше виждала от рождения ден на баща си, макар че на няколко пъти й беше изпращал есемеси. Минутите, прекарани с него, й се струваха твърде интимни и тя искаше да се държи на разстояние.
Теър се приближи до нея, облягайки хълбок на едно съседно гардеробче.
— Просто исках да видя… как си — каза тихо той.
— Ами… — Внезапно погледът на Ема се спря върху момчето, което се приближаваше зад гърба на Теър. Това беше Гарет, бившия на Сътън. Той ги беше забелязал и сега крачеше стремително към тях. Челюстта му изпъкваше от силното стискане на зъбите, а очите му бяха присвити до тесни цепнатини.
Теър също се обърна и изгледа предпазливо Гарет. Той просто го гледаше втренчено.
— На твое място не бих си губил времето със Сътън, човече. Тя вече те е забравила. Сега си има нов приятел. Или може би не си разбрал още?
— Гарет! — възкликна Ема.
Теър завъртя очи, без да се впечатли от думите му.
— Разкарай се, пич.
Гарет грозно изсумтя.
— О, забравих. — Гласът му беше натежал от сарказъм. — Ти нямаш никакво уважение към чуждите връзки, нали?
Той не отместваше поглед от Теър. Известно време никое от двете момчета дори не мигна.
— Махай се — процеди през зъби Теър.
— Или какво? Ще преспиш с приятелката ми? Оп, чакай, това вече се случи. Защото и двамата сте гадни курви.
Лицето на Теър пламна. Миг след това юмрукът му намери лицето на Гарет, който се хвана за брадичката. В следващата секунда той вече беше хванал Теър за раменете и силно го разтърсваше. Теър се опита да се задържи прав, но коленете му омекнаха и болният му крак се подгъна.
— Момчета, престанете! — изпищя Ема, дърпайки Теър за тениската. — Моля ви!
Гарет замахна отново към Теър, но той се наведе и го обхвана с две ръце през кръста. Двете момчета изръмжаха едновременно и внезапно се озоваха на пода.
— Престанете! — изпищя отново Ема.
Аз гледах ужасено… но и възхитено. Не бях сигурна дали някога момчета се бяха били заради мен и някак си се чувствах поласкана.
— Бой! — изкрещя някакво мършаво момче. Внезапно сякаш от никъде се материализираха ученици и наобиколиха търкалящите се по земята момчета. Членовете на духовия оркестър изскочиха от залата да гледат, от всички страни започнаха да се стичат деца и се скупчиха в амебовидна купчина около Гарет и Теър. Половината присъстващи бяха наизвадили телефоните си и снимаха екшъна.
Двете момчета отново се бяха изправили на крака. Теър се хвърли към Гарет, но един футболист, когото Ема позна, се намеси и дръпна Гарет настрани.
— Спри се, човече — изръмжа той в ухото му. — Заради боя могат да те изхвърлят от отбора.
Гарет се опита да се освободи; очите му пламтяха и дишаше тежко.
— Голям си задник — изсъска той на Теър.
— Ти също — изфуча Теър, застанал в средата на кръга. От носа му капеше кръв.
Тълпата започна да се разотива също така бързо, както се беше събрала. Ема изтича до Теър и го докосна по рамото.