— Това са страхотни новини! — възкликна Ема, наведе се през масата и бързо го целуна. — Момичетата страшно ще се зарадват!
— Да, остава само да залепя кадрите и ще ви изпратя файла по имейл — рече Итън, леко изчервен.
— Идеално.
Сервитьорът донесе кошничка с хлебчета асорти и я остави на масата.
— Желае ли прекрасната млада двойка да чуе днешните специалитети? — попита той, приглаждайки с ръка косата си с цвят на морков. — Тартарът от риба тон е направо неземно вкусен. И не ме карайте да започвам да хваля задушените агнешки котлети с ментов сос. — На лицето му се изписа оргазмено удоволствие.
Ема се изкиска.
— Това ми звучи ужасно вкусно. Ще взема от него — рече тя.
— Страхотен избор! — пропя сервитьорът. — А за вас, сър?
— Аз ще взема коктейл скариди — каза Итън, като отчупи парче ръжен хляб и го лапна. — И, ъъъ, пържола. Средно препечена.
— Средно прррепечена! — Сервитьорът натърти по френски „р“-то, поклони се префърцунено и се отдалечи.
Ема седеше, забила поглед в скута си, но когато с крайчеца на окото си забеляза, че устните на Итън се изкривяват в усмивка, тя се засмя. Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.
— Прррепечена! — изимитира Итън сервитьора.
— Страхотен избор! Жалко, че не работи в кафенето в „Холиър“ — пошегува се Ема. — Можеш ли да си представиш? „Ъъъ, ще взема пица с франзела“. „Страхотен избор!“ — каза тя, жестикулирайки превзето с ръце.
— Или в затворническия ресторант. — Итън се изгърби и заговори с бандитски глас: — „Ей, пич, искам едно кюфте и малко от вчерашния зелен боб.“
— Страхотен избор! — извика Ема през смях. — Ами ако приема поръчките по телефона в някой китайски ресторант?
Итън вдигна ръка към ухото си, преструвайки се че държи телефонна слушалка.
— Ъъъ, здрасти, ще взема пиле „Генерал Цо“!
— Страхотен избор! — рече Ема и се изкиска.
Двамата се смееха толкова силно, че скоро всички в ресторанта ги гледаха. Ема знаеше, че се държаха абсолютно неуместно и детински, но не й пукаше. Толкова беше хубаво да може да се смее. Особено, когато споделяше забавния момент с Итън. Затова беше с него: двамата имаха еднакво чувство за хумор. Разбираха се отлично. И заедно се забавляваха страхотно.
— Обичам да те виждам такава — рече Итън, когато смехът поутихна. — Напомня ми, че колкото и добре да се преструваш на Сътън, ти си уникална.
Ема кимна.
— Много си приличаме… и същевременно се различаваме. Сякаш сме двете страни на една монета. Понякога си мисля, че се изгубвам в нея.
— Не е вярно — възрази Итън. — Винаги оставаш себе си.
Ема се загледа в подредените зад бара бутилки алкохол.
— С нетърпение очаквам отново да си бъда аз — каза тихо тя. — Господин Мърсър каза, че сегашното ми положение е много по-добро от преди. Но на мен ми липсва да бъда себе си. Искам си живота обратно. Да мога сама да правя своя избор.
— Знам — отвърна Итън. — И аз чакам с нетърпение отново да станеш Ема. — Той улови ръцете й. — Но трябва да признаеш, че да бъдеш Сътън си има и своите положителни страни. — Момчето стисна ръцете й. — Като например да срещнеш мен.
— Като например да срещна теб — каза Ема, отвръщайки на погледа му. Двамата се наведоха един към друг и леко се целунаха.
Извърнах се настрани; чувствах се така, сякаш подслушвам нещо твърде лично. Думите на Ема отекнаха в мислите ми. Искаше ми се тя да си върне самоличността, наистина. Но това повдигна един друг въпрос, към който избягвах да се връщам. Когато Ема тикне баща ми зад решетките, какво щеше да се случи с мен? Бях ли прикрепена към нея само, защото имах недовършена работа? Или това беше някакво кошмарно кармично отмъщение за всички ужасни неща, които бях извършила през живота си?
Отмъщавайки за мен, Ема щеше само да спечели. Щеше да продължи живота си като Ема Пакстън. А аз щях ли да продължа? Или щях да остана без нищо?
25.
Среднощно похапване
След тренировката и един продължителен горещ душ, Ема почука на входната врата на семейство Вега. Чуха се стъпки и миг по-късно Мадлин отвори вратата, притисна показалеца си към устните и бързо я вкара вътре.
Въпреки тихите им стъпки, от кухнята излезе господин Вега, понесъл чаша, пълна с кехлибарена течност, най-вероятно уиски. Студените му, стоманени очи огледаха щателно Мадлин, сякаш търсеха някакъв дефект. След това той впери поглед в Ема.