— Не е ли твърде късно за събирания, момичета? Утре сте на училище.
Мадлин нервно се прокашля.
— Татко, утре имаме много важен тест по физика и ще учим до късно през нощта. Може ли Сътън да спи у нас? Няма да усетиш, че сме тук — обещавам.
Господин Вега разклати питието си; не изглеждаше като че ли им вярва. Дори докато си почиваше, той изглеждаше нервен и напрегнат, готов да удари. Ема затаи дъх и се насили да не поглежда към ръцете и краката на Мадлин. Синините бяха прикрити добре с дълги ръкави и крачоли, но Ема знаеше, че те са там. Освен това бе наясно й кой ги е причинил. Не можеше да повярва, че за да не прекара нощта у Мърсърови, трябва да дойде тук.
Той може и да не беше в списъка ми със заподозрени, но беше престъпник. След като вече знаех какво причинява на Мадс и Теър, настръхвах всеки пък, когато го видех. Това обясняваше защо Мадлин ставаше толкова нервна в негово присъствие и защо непрекъснато се стараеше да е перфектна. Сигурно си мислеше, че ако прави всичко както трябва, той няма да намери за какво да се хване.
— Добре — каза най-накрая господин Вега, след като ги беше наблюдавал обезпокоително дълго време. — Но не вдигайте шум. Майка ти вече спи.
Ема се зачуди дали госпожа Вега се е опитвала някога да попречи на съпруга си да наранява децата им, или просто се страхуваше твърде много от него, за да се намесва.
Секунди по-късно двете момичета подреждаха нещата си в стаята на Мадлин. По стените висяха картини на балерини. Корици на списания, поставени в рамки, висяха до снимки на Мадс и Теър. Върху безупречно чистия й скрин бяха подредени в кръг порцеланови фигурки. Ема се зачуди дали бащата на Мадлин я кара да чисти всяка сутрин или това си беше нейният начин да се опитва поне малко да контролира живота си.
Мадлин измъкна купчина възглавници изпод лилавото си шалте и ги тръсна върху грамадното легло. После прегърна една от тях и погледна подозрително Ема.
— Знаеш ли, много ми харесват импровизираните гостувания, но защо цяла седмица избягваш да се прибираш у вас? Да не си се скарала нещо с Лоръл? Да не би вашите да ти лазят по нервите?
Ема погледна Мадлин, доволна, че е получила от нея правдоподобно обяснение.
— Напоследък Лоръл се държи много гадно. Просто имам нужда да се откъсна от непрекъснатите скандали.
— Заради Теър? — попита остро Мадлин.
Ема заби поглед в пръстите на краката си.
— Донякъде.
Раменете на Мадлин се напрегнаха.
— Ако правиш нещо с него зад гърба ми, Сътън, кълна се, че…
— Нищо не правя — увери я Ема. — Всъщност разговаряхме два пъти, но нищо повече. — Тя седна на леглото до приятелката си. — Нещата с Итън вървят много добре. Той наистина ме прави щастлива.
Лицето на Мадлин грейна в искрена усмивка.
— Итън ми се струва наистина страхотен. Кой да предположи, че разсеяният поет ще се окаже толкова добро момче? Много се радвам за вас.
— Благодаря — отвърна срамежливо Ема. — И аз мисля, че е страхотен. И разбирам защо толкова се опитваш да предпазиш брат си. Знам за клиниката.
Едно мускулче на брадичката на Мадлин потрепна. Тя погледна към вратата.
— Говори по-тихо — прошепна тя. — Той ли ти каза?
— Да. Разказа ми миналия уикенд, когато се засякохме в бакалията. — Това бе един от моментите, в които Ема можеше да бъде абсолютно откровена. — И не съм казала за това на никой друг. Не бих могла да ви го причиня.
Мадлин въздъхна.
— Благодаря. — Тя развърза опашката си и остави тъмната си грива да се разпилее по раменете й. — Обичам брат си — рече тихо момичето и улови кичур от косата си, разглеждайки нацъфтелите й краища. — Просто искам всичко с него да бъде наред.
— Знам — прошепна Ема. — Той се оправя, Мадс. Сама каза, че откакто се е прибрал, е чист.
— Поне доколкото знаем. — Мадлин погледна навън през прозореца. След това рязко се обърна и погледна Ема в очите. — Знам, че когато стане въпрос за него, направо откачам. Но ти не можеш да си представиш какъв беше животът тук без него. Когато прекарваше време с теб — а сега с Лоръл — него го няма… — Гласът й секна и очите й се напълниха със сълзи. — Не мога да живея в тази къща без брат ми, Сътън — рече най-накрая тя, поклащайки бавно глава. — Той е единственият, който ме защитава, единственият, който ме обича.