— О, Мадс — прошепнах аз, изпълнена с безсилие.
Ема прегърна приятелката си през раменете.
— Аз съм до теб — прошепна тя. Не можеше да се постави изцяло на мястото на Мадлин, но самата тя бе получила своя дял семейна драма и разбираше много добре страха й.
Аз прегърнах и двете, желаейки отчаяно да можех да оправя нещата.
Часове по-късно Ема се събуди внезапно с пламнало гърло. Часът беше три сутринта, време, което Беки наричаше часът на вещиците. Тя си беше нощна птица и всяка сутрин в три часа Ема я чуваше да крачи из апартамента.
Нощната лампа с форма на сълза, която беше монтирана на стената над леглото на Мадлин, хвърляше зловеща синкава светлина върху пода. Къщата беше съвсем тиха, с изключение на хъркането на господин Вега, което се чуваше от края на коридора. Ема искаше да затвори очи и отново да заспи, но устата й сякаш беше натъпкана с памук.
Тя отметна завивките си внимателно и колкото се може по-тихо. По-рано вечерта, докато двете гледаха телевизия и разменяха клюки, господин Вега беше надникнал ядосано в стаята.
— Къде са ви учебниците по физика? — попита недоволно той.
Мадлин подскочи поне метър във въздуха.
— Ами тъкмо си почиваме — отвърна тя. След това двете угасиха телевизора и почти не разговаряха. Ема се надяваше, че след като си тръгне сутринта, Мадлин няма да бъде наказана заради това.
Банята на етажа се намираше точно до спалнята на господин и госпожа Вега, затова Ема реши да слезе в кухнята. Стълбите изскърцаха под краката й. Тя замръзна на място за миг, убедена, че господин Вега ще дотърчи с крясъци. Просто продължавай да вървиш, каза си тя, впери поглед напред и се прокрадна към кухнята. Не вършиш нищо нередно.
В края на коридора стоеше голяма дървена ваза, в която бяха поставени клонки с ярки, жълти цветове. На масата в малката дневна лежеше старинен сребърен поднос. Ема мина по индианския килим и зави към кухнята, която все още ухаеше леко на подправки от вечерята. Точно когато босият й крак стъпи върху студените плочки, тя зърна нещо и ахна. До плота от черен гранит стоеше Теър и я гледаше.
Ема отскочи назад.
— Ох!
— Какво правиш тук? — прошепна Теър. Когато Ема пристигна, той се беше затворил в стаята си.
Теър беше облечен само с тъмносини боксерки, без тениска, и дори тъмнината не можеше да скрие мускулестите му рамене и корем. Ема бързо наведе очи.
— Ами останах да спря при Мадс.
Пулсът ми се ускори. Какво не бих дала за още няколко минути насаме с Теър Вега и неговите рамене.
Лешниковите очи на Теър обходиха ефирната блузка на Ема.
— Това е страхотно.
Колкото и да ми беше трудно да наблюдавам как Теър гледа Ема, част от мен искаше близначката ми да се приближи до него. Исках Теър да я притисне към гърдите си, за да си спомня какво е усещането да ме прегръща.
Той пристъпи към нея.
— Отдавна не си оставала да спиш у дома — каза той с груба нотка в гласа.
Ема преглътна. Теър стоеше толкова близо до нея, че тя можеше да подуши дезодоранта му и лекия ментов аромат на зъбната му паста. Той погледна към часовника, който висеше над фурната.
— Три часа — рече тихо момчето. — По това време обичахме да се срещаме, помниш ли? Затова ли дойде?
— Аз… — Гласът на Ема секна. Тя искаше да каже не, но нещо я възпря. Теър беше като магнит, който я привличаше към себе си. — Просто исках да се махна от баща ми.
Внезапно ръцете му се плъзнаха около кръста й и устните му се озоваха на сантиметри от нейните.
— Теър — каза Ема, извръщайки глава.
— Сътън — топлият му дъх опари ухото й.
— Сега съм с Итън — изтърси тя и отстъпи назад. — Ще се връщам горе.
Теър разпери ръце.
— Ами връщай се.
Ема знаеше, че трябва да се махне. Но нещо я задържаше тук, нещо й пречеше да отмести поглед от него. Лешниковите му очи я привличаха. Струваше й се, че усеща колко силно я желае.
— Аз… — прошепна тя, но остатъкът от изречението се изпари от езика й.
Недей, умолявах я безмълвно аз. Дай ми само още няколко секунди. Но в този момент тя се обърна и побягна нагоре по стълбището към стаята на Мадлин, повличайки ме след себе си, далеч от момчето, което толкова отчаяно обичах.