— Здрасти, мацки Мърсър — извика Шарлът от върха на една стълба. Червената й коса падаше на вълни по раменете, а розовата рокля идеално подчертаваше кожата й. Тя забоде с кабарче една картонена фигура на Джесика Рабит. — И Итън — додаде тя, кимвайки му. — Добре изглеждаш.
— Благодаря — усмихна се Итън. Наистина изглеждаше страхотно. Тъмната му коса беше сресана настрани, а синята му риза подчертаваше цвета на очите.
— Какво е това? — попита Ема, оглеждайки едрогърдестата анимационна мацка, която висеше закачена за морковената си коса.
Шарлът сви рамене.
— Намерих я в килера на мама и си помислих защо пък не?
Мадлин, чиято коса беше вдигната на артистично разрошен кок, се изкиска.
— Подготвено ли е всичко? — попита Ема, оглеждайки дървените маси, подредени покрай пейките за зрители.
— Да, записът става ли? — каза Итън, поглеждайки към сребристия лаптоп, който беше оставен до храната.
— Страхотен е. И почти сме готови. — Мадлин подаде на Ема няколко найлонови торбички, пълни с пластмасови червени чаши. — Ти отговаряш за храната. Трябват ни чаши, чинии, прибори и да се разопакова всичко от хладилните чанти.
— Ясно — отвърна Ема и разкъса пластмасовата опаковка със зъби. Но когато момичетата й обърнаха гръб, усмивката на лицето й се изпари. Тя знаеше, че трябва да е развълнувана заради незаконния бал — и до известна степен беше. Но мисълта за онова, което трябваше да свърши по-късно тази вечер, отвличаше цялото й внимание.
Все още не можеше да повярва, че е проявила куража да поиска среща с Рейвън. Беше се обадила на Итън, за да сподели с него плана си. Той настоя да му позволи да я придружи — за всеки случай. Ема добави тревогата му за безопасността й към списъка с десетте най-сладки итънови постъпки, но едва след това си помисли, че може би е прав. Ами ако Рейвън се беше обадила вече на бащата на Сътън? Ами ако след пристигането си в мотела Ема и Итън открият, че двамата вече ги чакат там?
Телефонът на Мадлин изпиука, откъсвайки Ема от мислите й.
— Тръгнали са? — каза тя в слушалката. — Идеално. Очакваме ги след пет минутки.
Мадлин пусна телефона в чантата си и се обърна към останалите.
— Обади се Габи. Тя следва Подлата четворка с колата си; очевидно те са се запътили към партито ни. Да се мобилизираме. Шар, всичко на мястото си ли е?
— Да — отвърна Шарлът и леко се изкиска.
Итън се приближи до Ема. Тя присви очи и стисна ръката му.
— Какво сте намислили, мацки?
Шарлът се усмихна коварно.
— О, решихме да добавим още нещо към видео проектирането на стената. Само за да им напомним повече да се не захващат с нас.
Итън погледна скептично Ема и тя прехапа долната си устна. Поредното нещо, което да прибави съм списъка на нещата в „Игра на лъжи“ които мразеше: престараването.
— Не е нещо опасно, нали? — Последният път, когато клубът беше изиграл номер без нейно знание, тя се оказа затворена в една скална пукнатина в пустинята.
Мадлин се изкиска.
— Господи, Сътън. Не се притеснявай.
Преди Ема да успее да попита още нещо, през отключените врати с писъци нахлуха група младежи. Момичетата бяха облечени с бални рокли, а момчетата носеха вратовръзки и панталони в цвят каки. Мадлин намали още повече светлината, а диджеят започна вечерта с една веселяшка песен.
Лили отново се появи до Ема.
— Тук са! — изсъска тя. — Подлата четворка се появи!
Ема погледна към вратата на салона. И наистина биячът беше опънал кадифеното въже и разговаряше разгорещено с четирите момичета, които бяха облечени много стилно.
— За какво ли спорят? — попита Итън с ъгълчето на устата си.
— Сигурно скоро ще разберем — отвърна нервно Ема.
— Но ние сме поканени! — възрази Ариана, момичето с боядисана на кичури коса, и подръпна кожената си пола.
Биячът погледна към велипборда си.
— Според този списък не сте.
Лили смушка Ема.
— Казах му малко да им стъжни живота. Сега ще накара Коко да докаже, че учи в Холиър, като отиде при шкафчето си… което се намира точно до салона. — Тя се ухили безумно, след което даде знак на едно момиче с видеокамера, което Ема разпозна от класа си по литература. — Сейди! Върви в коридора! Ще се случи нещо важно!