Ема задъвка долната си устна, когато биячът повдигна въжето и пропусна Подлата четворка вътре.
Той ги последва до шкафчето на Коко, а момичето с видеокамерата се промъкна след тях. Коко набра комбинацията си с раздразнено изражение на лицето. Ема се напрегна в очакване на онова, което щеше да види вътре. Ами ако беше нещо, което да им изкара акъла — или дори по-лошо от това?
На мен идеята също не ми допадаше. Не исках да бъда виновна и за нечие друго нараняване.
Видеокамерата примигна в червено и се фокусира върху момичетата. Точно когато вратичката се отвори, се разнесе съскащ звук. Внезапно отвътре се изсипа нещо и се събра на купчинка в краката на момичетата. Ема присви очи; трябваше й известно време, за да разбере какво представляваха белите продълговати предмети. Тампони.
— Пфу! — рече Ариана, взимайки с ръка няколко памучни тампона, които бяха разопаковани от найлоновите си обвивки. Останалите момичета отскочиха встрани, но тампоните продължаваха да се изсипват от дълбините на шкафчето на Коко. Тогава момичетата се спогледаха и осъзнаха, че ги снимат с камера. Лицата им почервеняха. Ариана протегна ръка към обектива в стила на кино звездите.
— Усмивка! — пропя Шарлът, облегната на касата на вратата. Тя махна с ръка към една от стените в салона, където се прожектираха образите на момичетата. — Вие сте в ефир!
Четирите момичета се обърнаха към стената и зяпнаха от изненада. И докато гледаха, кадрите се промениха от предаването на живо, с тампоните в краката им, към записа от охранителната камера, който Итън беше успял да свали. На стената се появиха зърнестите образи на момичетата, които украсяваха дърветата в двора със сутиени и бикини. В първия момент беше малко трудно да се различат лицата на вандалите, но след това едното момиче се обърна, погледна право в камерата и й показа среден пръст. Тя носеше запазената си марка боядисана на кичури коса и нагла усмивка.
Пипнах те, помислих си аз. Приятелките ми се бяха справили повече от перфектно.
— Итън, страхотно е! — ахна Ема.
Той се ухили.
— Трябва да призная, че е доста забавно да се намирам от тази страна на номера.
Всички в салона гледаха. Първо се разнесе шепот, после всички започнаха да се обръщат към момичетата и да мърморят.
— Те са били! — казваха мнозина.
— Кои са пък тези? — измърмори някой друг.
— Загубенячки! — извиси се нечий глас над всеобщия шум.
Подлата четворка наведоха глави. Те гледаха членовете на клуба „Игра на лъжи“, които се бяха събрали до вратата, за да се насладят на победата. Ема пристъпи напред и с тънка усмивка замери Ариана с тампон по рамото.
— Сега вече знаете кой на кого се кланя — рече безгрижно тя и им обърна гръб.
Само така, сестричке. Абсолютно си го заслужиха.
Час по-късно партито беше в разгара си. Рап гърмеше от огромните тонколони на диджея, който ги беше разположил между пейките за зрители. На тавана се въртеше диско топка, проблясваха призрачни светлини, тела се поклащаха под баскетболните кошове. Сейди сновеше навсякъде със своята камера, а екипът по изготвянето на годишника обикаляха наоколо с големи професионални фотоапарати като папараци. Всички ученици от „Долиър“ се бяха издокарали като за истински бал — някои от момичетата бяха облечени с дълги бални рокли, а повечето момчета носеха вратовръзки.
— Хм, нали се бяхме разбрали за ограничен кръг гости — каза Ема, оглеждайки претъпканата зала. В нея имаше най-малко стотина човека.
Близначките Туитър се спогледаха виновно.
— Ами хората не спираха да молят за покани…
Мадлин се изчерви.
— Да, накрая поканих дори няколко момичета от студиото по танци.
— На кого му пука? — извика Шарлът. — Партито е страхотно!
Песента свърши и гласът на диджея прогърмя през микрофона:
— Посвещавам следващото парче на една група момичета — вие си знаете кои сте. Благодаря ви, че организирахте такова страхотно парти, дами!
От тонколоните се разнесе „I’m Sexy and I Know It“. Всички изпищяха и едновременно хукнаха към дансинга. Лили се изтъпанчи до Ема, която надзираваше масата с храна, и я хвана развълнувано за ръката.
— Направо ги разбихме! — изпищя момичето.
Ема й се ухили в отговор. През последния час покрай нея се бяха изредили много ученици, които й благодаряха за чудесния купон и й правеха комплименти за избора на музика и украса. Вече беше официално: момичетата от „Игра на лъжи“ се бяха върнали на пиедестала като кралици на „Холиър“.