Лоръл вече излизаше от колата.
— Супер — рече тя и отметна кичур от меднорусата си коса през рамо. — Любимката на татко. — И с тези думи тя затръшна вратата.
Ема дръпна ръчната спирачка. Беше забравила, че майката на господин Мърсър ще долети за партито по случай петдесет и петата годишнина на баща й, което госпожа Мърсър трескаво организираше през последните няколко седмици. Досега беше успяла да уреди кетъринга, да намери група, да състави списък с гостите, да разпредели местата по масите и да се справи с още десетина дребни подробности. Баба беше дошла да помага.
Ема си пое дълбоко дъх, за да се ободри, слезе от колата и отиде да извади сака си от багажника. После тръгна след Лоръл по каменната пътечка, която водеше към задния двор на къщата. Дочу се дрезгав и гърлен женски смях и щом Ема зави зад ъгъла, тя видя господин Мърсър, който стоеше до барбекюто, стиснал в ръката си поднос с нанизани на шишчета зеленчуци. До него се беше изправила добре запазена за годините си възрастна жена, която държеше чаша с мартини. Тя до голяма степен отговаряше на представата на Ема за баба Мърсър: достолепна, класическа, елегантна.
Щом видя момичетата, устните й се разтеглиха в хладна усмивка.
— Скъпи мои.
— Здрасти, бабо — извика Лоръл.
Възрастната жена тръгна към тях, без да разлее нито капка алкохол върху плочките на верандата. Тя огледа Лоръл от главата до петите.
— Великолепна, както обикновено. — След това се обърна към Ема и я прегърна силно. Перлената й огърлица се притисна в ключицата на момичето и Ема остана изненадана от силата на тази дребна жена.
Тя отвърна на прегръдката, вдъхвайки парфюма й с аромат на гардения. Когато бабата на Сътън се отдръпна назад, тя улови Ема за ръката и я огледа напрегнато.
— Мили боже — рече жената, поклащайки глава. — Наистина отдавна не съм идвала. Изглеждаш толкова… различно.
Ема се опита да сдържи желанието си да издърпа ръката си. Със сигурност не се стремеше да изглежда различна.
Бабата на Сътън я погледна с присвити очи.
— Дали е заради прическата? — Тя опря пръста си с перфектен маникюр върху устните си. — Дали е заради бретона? Как изобщо можеш да виждаш през него?
— Така е модерно напоследък — отвърна Ема, отмятайки бретона от очите си. Беше го оставила да порасне, защото Сътън го беше носила така, но дълбоко в себе си бе напълно съгласна с баба й.
Жената сбърчи нос недоволно.
— Двете с теб трябва да си поговорим — рече остро тя. — Чувам, че продължаваш да създаваш проблеми на вашите.
— Проблеми ли? — изписука Ема с тънък глас.
Устните на баба се свиха в тънка линия.
— Чух нещо за неотдавнашна кражба от някакъв бутик.
Гърлото на Ема пресъхна. Тя наистина беше откраднала чанта от един бутик, за да се помъчи да получи достъп до полицейското досие на Сътън — Куинлън, детективът от полицията, имаше огромна папка за Сътън с всички номера от „Играта на лъжи“, които беше погаждала на разни хора през годините.
Докато баба гледаше строго Ема, в съзнанието ми изплува един спомен: седях в стаята си и се канех да кача във Фейсбук разни снимки на отбора по тенис, когато чух гласове в дневната. Без да изпускам фотоапарата от ръката си, аз отидох на пръсти до стълбището и напрегнах слух. Като че ли баба и татко се караха, но за какво? И точно в този момент чисто новият ми цифров фотоапарат се изплъзна от ръката ми и падна със силен удар на пода.
— Сътън? — извика баща ми. Преди да успея да избягам, двамата с баба излязоха от дневната и застанаха в подножието на стълбището. Те ме гледаха точно така, както баба гледаше сега Ема.
— Това вече го обсъдихме — каза господин Мърсър, обръщайки пържолите на грила. Той си беше сложил черна престилка с щампа на свита на кълбо гърмяща змия, а прошарената му коса беше сресана назад. — Напоследък всъщност се справя много добре. Има най-високата оценка на теста по немски. Получава добри оценки и по английски и история.
— Държиш се твърде меко с нея — сопна му се баба. — Наказа ли я за това, което е направила?
Господин Мърсър като че ли увехна леко.
— Ами, да. Беше й забранено да излиза.
Баба се изсмя.
— За колко време? Един ден?
Всъщност господин Мърсър беше отменил наказанието. Всички се умълчаха и за няколко минути единствените звуци наоколо бяха цвъртенето на пържолите и песента на птичките. Ема погледна към баба Мърсър, която беше вперила поглед в сина си. Струваше й се доста странно да вижда как някой командва така господин Мърсър.