— Получих нареждане да говоря само с командира на групата или с неговия заместник — поясних.
Полагах усилия да се съсредоточа, чувствувах реакцията на организма след изпиването на поне двеста грама алкохол. Не вървеше да откажа. Харнаш оценяваше поведението ми в най-малки подробности. Можеше да приеме зле отказа ми да пия след неговата наздравица. Познавах случаи, при които отказът да се пие при няколко поредни наздравици беше довел до провал. Те решаваха, че отказващия да пие човек „не е наш“, и това пораждаше недоверието им. Този свят се ръководеше от свои правила, правилата на живота извън закона.
Харнаш отпрати Шатан при другите, охраняващи мястото на срещата. Останах очи в очи с главатаря на бандата. Предпочитах разговора на четири очи, така поне оня, другият, нямаше да си пъха носа в това, което щях да разправям на Харнаш; понякога една неточна формулировка може да събуди подозрения. Забелязах, че Шатан отиде при своите с нежелание, явно и него го интересуваше с какъв „багаж“ съм дошъл при бандата.
Седнахме пред входа на пещерата, над която се извисяваше позлатеният от слънцето хребет. Започнах пръв, стараех се да говоря възможно най-просто и най-лаконично. Харнаш слушаше съсредоточено и нито веднъж не ме прекъсна. Наблюдавах всяко трепване на лицето му, обаче трудно можех да преценя как приема думите ми. Седеше някак напрегнат и нервно хапеше късия си мустак, после пък започваше да се ослушва дали от накъсания скалист ръб не долитат подозрителни звуци. Вече бях разбрал, че неговите хора наблюдават внимателно цялата околност и през цялото време, докато ние говорим, са нащрек. Опасяваха се от засада може би?
И така, представих се като офицер за свръзка на щаба за диверсии в южната част на страната. Изпратеното от групата „Вяруси“ писмо беше стигнало до Центъра на Запад, който ръководи цялата дейност в Полша. Центърът нареди на нас да установим контакт с групата и да разберем доколко тя може да бъде използувана. В зависимост от резултата от моя разговор с Харнаш ще бъдат разработени задачите, които групата и подчинената й организационна мрежа ще изпълняват през най-близкия период.
Ръководството на щаба за диверсии в страната е дълбоко законспирирано, затова за всички подробности на сътрудничеството мога да говоря единствено с командира на групата и с неговия заместник.
Първото условие за дългосрочното сътрудничество, което поставих пред Харнаш, бяха пълното подчиняване на заповедите на моето ръководство и поддържането на вътрешната конспиративност на всяко равнище на организационните звена. Ограничавах въпросите си до минимум. Много пречки трябваше да преодолея, за да спечеля доверието на главатаря. Прекаленото любопитство само щеше да го накара да бъде нащрек. Но все пак не можех да се огранича само с общи приказки. Трябваше да накарам Харнаш да даде съгласието си за подчиняване на бандата и нейните звена по места на Центъра, чийто предствител бях. На това и наблягах най-много в разговора. Поисках от Харнаш да ми представи възможностите на групата.
— В момента, когато се открива възможност да установите сътрудничество с ръководството на диверсионната дейност в страната — обобщих накрая, — вие трябва да вземете решение дали приемате тези условия, естествено, като си запазите известна самостоятелност на действията. Ако откажете, нашата връзка става безсмислена, а вашата група като самозвана няма да бъде призната за борещ се диверсионен отряд, а само за действуваща на своя глава банда.
Харнаш се размърда неспокойно. Бе дошъл мигът, когато самовластният атаман трябваше да се откаже от частица от своята неограничена власт. Започнах да се опасявам дали не поставих нещата прекалено остро.
Преди главатарят на бандата да проговори, аз прибавих още няколко изречения, с които исках да смекча ултимативната форма на изказването си. Споменах, че нашето ръководство на Запад се състои от опитни, умни хора, че Центърът координира цялата дейност в Полша, че той ръководи също и други групи, действуващи в Люблинската и Бялистоцката област, че хората, с които сме свързани, получават от нас помощ, документи, инструкции, че въоръженият конфликт може да не настъпи така скоро, както предвиждат това някои припрени политици, и наша задача е да създадем на заслужилите хора като Харнаш и неговите сътрудници условия да дочакат този ден…
Подбирах думите си старателно, търсех убедителни примери. Ако той беше човек, действуващ в името на определен, дори най-вражески светоглед, по-лесно щях да намеря аргументи, които да го убедят. Харнаш не притежаваше никакъв светоглед. Борбата с демократичния строй беше за него удобен претекст да оправдае няколкото десетки убийства, извършени от бандата, както и грабежите, чийто брой беше трудно да се установи. Той използуваше настроението на пасивно изчакване, което реакционните среди внушаваха на местното политически неориентирано население; разчиташе на избухването на трета световна война, свързваше с нея надеждата си да узакони извършените престъпления.