Помагаха му вековните традиции на скалистото Подхале, легендите за планинците, станали разбойници. Тези легенди бяха залегнали дълбоко в психиката на местните хора, бяха станали сюжет на много предания за Яношик; те разпалваха буйния темперамент на упоритите, жадни за слава планинци, изразяваха мечтата им за разбойнически живот.
— А какво можете да ми дадете вие? — попита главатарят на бандата.
— Зависи от това, колко хора имате и как бихме могли да ги използуваме ние.
Харнаш се позамисли, явно претегляше още веднъж какво решение да вземе. Накрая започна да говори — бавно, сдържано. Щабът на групата се състои от седем души, въоръжени с автоматично и късо оръжие. Прехвърлят се от място на място. Действуват в околиите на Нови Тарг, Нови Сонч, Лиманова и Мишленице. В почти всяко населено място имат свои агенти. Разузнаването осигурява на групата свободно придвижване. Мрежата действува толкова резултатно, че е успяла да предупреди на няколко пъти за придвижването на отрядите на Държавна сигурност и за организираните акции против групата. Харнаш определи броя на своите помагачи на около двеста души. В няколко селища имали скрито оръжие, но им липсвали боеприпаси, на старите не могат да разчитат.
— В групата не искам да имам много хора — каза Харнаш. — Седмината се движим незабележимо и лесно се укриваме в явките. Мога да увелича броя на помагачите по места. Имам също контакти с организацията в Буковина, която поддържа връзка със Словакия.
— Явките ви сигурни ли са?
— Напълно вярвам на своите хора от групата, на онези от мрежата не мога да вярвам, ползувам помощта им, но никой от тях не знае предварително нито кога ще отидем, нито кога ще си тръгнем.
Харнаш продължи с оплакването, че напоследък прекалено често срещат отказ за сътрудничество или помощ от страна на хора, които познавал още от времето на Оген.
— Някои ни избягват, други донасят на ДС, която обсажда много села, организира засади. Трябваше да се притаим в конспиративните квартири. А така хората все по-малко чуват за наши акции и затова отказват да ни сътрудничат — разсъждаваше главатарят на „Вярусите“. Той възнамерявал в най-скоро време да проведе репресивни акции: да изпълни няколко смъртни присъди над хора, които са отказали да помагат на бандата, а след това да организира нападение на Музея на Ленин в Поронин. — Подпалването на музея — говореше — ще се разчуе нашироко. После ще прехвърля групата на друго място, ще се скрием в някоя явка и ще изчакаме. Само дано имаме достатъчно пари. Там където се крием, у своите, не вземаме нищо без пари, по селата е беднотия…
— Ако приемете условията на нашето сътрудничество — прекъснах го аз, — ние ще покриваме всички разходи, свързани с издръжката на групата, както и с извършваните от вас евентуални задачи. Още отсега мога да ви обещая това.
Харнаш ме погледна с интерес и отвърна:
— Ако смятах да не ги приема, щях ли да кажа толкова много… — той прекъсна на половин дума.
От скалистия хребет долетяха някакви звуци. Харнаш ме остави пред пещерата и с автомат в ръка изтича нагоре с няколко големи скока. Дочух смеха на момичето. После главатарят и някой от неговите хора си размениха остри забележки.
„Май не се чувствуват много сигурни — помислих си. — Избрали са добро място, а седят като на разпалени въглени. Опасяват се от засада.“
Трескаво мислех как да продължа разговора. Шепичката скромна информация, която получих досега, не беше особено важна. Реших да се огранича с уговаряне за по-нататъшната връзка с щаба на бандата, да си осигуря нова среща и много внимателно да пристъпя към преодоляване на недоверието. След инцидента при срещата с хората на Харнаш беше редно и аз да запазя известна резервираност в поведението си. Бях си възвърнал самоувереността само привидно, в действителност се чувствувах като на изпит. Ако само преди два часа ме бяха оставили както сега, без охрана, несъмнено бих се опитал да избягам. Сега ми се струваше, че вече съм преминал най-тежкото изпитание.
Харнаш се върна след малко. Донесе загънато във вестник парче салам и два комата хляб. Извади голям сгъваем нож, натисна пружината, проблесна старателно почистената стомана на острието.