— Спомен от Оген ми е — прошепна, премери острието с дланта си. — Пет сантиметра винаги ще стигнат до сърцето…
Разгъна старателно вестника на един плосък камък, раздели салама на няколко равни порции и ги разположи като на трапеза. Изпод опънатото по тялото му английско яке извади четвъртинка, със сръчно движение изби тапата, премери с пръст по бутилката, отпи своята част и ми я подаде с думите: „От «Вярусите» човек или се връща сит, или изобщо не се връща.“
Погледнах доволното лице на главатаря на „Вярусите“ Надигнах подадената ми четвъртинка и бавно изсмуках втората половина, не умеех да пия от бутилка. Усетих острия вкус на самогон. Харнаш изчака да допия, едва тогава ми подаде хляба и салама.
Така изглеждаше моят първи обяд в бандата.
Реших, че няма смисъл да удължавам разговора. Подхвърлих само още няколко въпроса, уж без да им придавам голямо значение. Интересуваше ме как беше разпръсната и оранизирана мрежата от сътрудници на бандата и дали Харнаш действително разполага с двеста законспирирани сътрудници. Той се измъкна с няколко общи фрази.
— Когато има задачи за моята — той подчерта последната дума — област, тогава ще говорим. Когато се опознаем по-добре… — добави полу на шега.
— А сигурен ли сте, че тези, над които искате да изпълните смъртни присъди, наистина са действували против групата? — рискувах изведнъж с още един въпрос. Безпокоеше ме вероятността пак да паднат жертви от ръцете на „Вярусите“. Как да предотвратим това?
— Има улики, но не съм сигурен — отговори той. — Обаче какво от това, че заради един виновен някой невинен ще си отиде бадева! Куршумът в челото е най-доброто предупреждение — подхвърли с ненавист в гласа главатарят на бандата.
Една стърчиопашка кацна на шипката до входа на пещерата. Харнаш събра от вестника шепа трохи и ги хвърли под храста. Птичката затрепка с крилца и уплашена отлетя.
— Ситуацията във вашата област ще обсъдим подробно при следващата среща — обобщих, като специално подчертах думите вашата област, понеже се ориентирах, че атаманът е особено чувствителен на тая вълна. — При положение че групата „Вяруси“ приема предложението на моето ръководство, трябва да уточним условията на контакта, тоест деня и мястото на нашата лична среща, както и резервната двустранна връзка чрез свръзки, ако се случи нещо непредвидено.
Предложих на Харнаш като място на срещата ни в Краков бар „Зачише“ на улица „Потоцки“. Описах му разположението на заведението. Във втората зала всеки петък в тринайсет часа ще седи свръзка на щаба за диверсии. Изпратеното от командира на групата лице ще я разпознае лесно по халбата бира, поставена върху книга със синя подвързия, тогава то трябва да се приближи и да подаде паролата: „Не сте ли забелязали син чадър?“ Когато свръзката отговори „Не, но заповядайте, седнете“, то трябва да седне и да й връчи половинката на тази банкнота от пет злоти.
Извадих банкнота от пет злоти, скъсах я, съединих двете части — пасваха. Дадох едната част на Харнаш, а другата прибрах в джоба на винтягата си.
— Тази част от банкнотата ще бъде в нашия човек, който ще чака в бара. Двете части трябва да пасват идеално, само тогава ще бъдем абсолютно сигурни, че е установен контакт между съответните хора.
На свой ред предложих Харнаш като домакин (пак не пропуснах да подчертая, че той се намира на своя територия) да определи мястото на нашата лична среща и резервното място за контакт на свръзките в района, където ще се намира групата.
Главатарят на бандата се замисли, след което предложи да запазим същия начин, по който стигнах до него. Съгласих се да оставим непроменено мястото на срещата на моста в Нови Тарг, но само като място за среща с нашата свръзка. Приехме вече познатите ми разпознавателни знаци и паролата. Свръзката на бандата щеше да чака там всеки понеделник в единайсет часа. Редно беше да накарам Харнаш да определи и място за нашата лична среща. Забелязах, че той се опитва да избегне това. Накрая отстъпи и след дълго обмисляне предложи да се срещнем при развалините на изгорялата хижа на Старе Верхи.
Нямах представа къде да търся тези Старе Верхи. Наистина някъде бях чувал това име, но не знаех за какво се отнася. Той ми обясни, че през Старе Верхи преминава туристически маршрут, който понастоящем е слабо оживен, но е маркиран.
Уточнихме се нашата среща да се проведе в сряда в петнайсет часа.
— На срещата сам ли ще дойдеш? — запита Харнаш.
— Както днес — отговорих и се престорих, че не разбирам защо ми задава такъв въпрос. Продължаваше да души. Че и какви доказателства имаше да ми вярва?
— Рабка е хубав курорт, нали? — продължи той. — Оттам през Мачейова може да се стигне до Старе Верхи за два часа.