„А може би се чуди защо съм отседнал именно там — помислих си. — Опипваш ме ти, чакай тогава, и аз ще ти го върна…“
— Закотвих се в Рабка, както знаете — по петите ми се мъкнеше ваш човек, но го правеше некадърно. Отначало си помислих, че е някой чужд, ДС държи под око новопристигащите. Измъкнах му се преди срещата в Нови Тарг. В Рабка съм наел стая, не нося нищо, което може да ме компрометира. Добрата легенда върши повече работа от пистолет; кой ще докаже, че не съм обикновен почиващ?
— Хитро измислено — оцени Харнаш и сам си призна, че ми е дал охрана. Така се изясни историята с мъжа с кафявия каскет.
— Обичам да се грижат за моята сигурност — прекъснах го, — но предпочитам да съм предупреден за това. Трябва да бъдем почтени един към друг!
Печелейки известно преимущество, завърших разговора със същия тон. Предупредих го, че на следващата среща, само след четири дни, групата ще получи задачите. Затова до моето идване не трябва да влизат в очите на ДС, трябва да се укрият в сигурна явка. Някаква акция или изпълняването на нова присъда в района биха предизвикали акции на ДС, които биха попречили на нашите планове. Харнаш мърдаше неспокойно мустака си, обаче се съгласи, че съм прав. Май успях да замразя временно дейността на бандата.
Разговорът с главатаря на бандата беше към края си. Взехме си довиждане, като аз се постарах да изпълня специална церемония, с която да полаская амбициите му и да оставя добро впечатление.
Изкачихме се на хребета. Още веднъж се обърнах към „колебата“. Какво преживях тук за по-малко от три часа! Ако нямах късмет, кой знае какво щеше да ме сполети. Взех си довиждане и с Шатан, и с другия с автомата — още не знаех неговия псевдоним. Дангалакът, който не много отдавна ме охраняваше, беше някъде далече, вероятно на наблюдателния пункт.
Слънцето вече клонеше към заник, планината променяше цветовете си, от котловината повяваше хладина, откритите преди това като на длан долини сега бяха замъглени, потънали в сянка.
Харнаш извика свръзката. Тя се показа иззад един хвойнов храст, държеше забрадката си в ръка, прикрепената преди на главата й плитка сега падаше на раменете й. Отупа от боровите иглички смачканата си пола и се приближи до нас.
— Зошка, заведи господина до пътечката на поляната — нареди Харнаш.
Вървях първи, сега не чувствувах умора, зад мен тя се позабавяше. Когато слязохме, погледнах към хребета, съзрях силуета на някакъв от „Вярусите“, може пък и да ми се привиждаше. Бързо преминахме над потока. Сякаш се носех на крила. В края на гората се сбогувах с момичето. Оттук знаех пътя. Сега колкото се може по-бързо при Стария…
— Наредиха ми да се върна — рече тя.
— Връщай се — казах и подхвърлих: — Имаш хубави очи, Зошка…
4
Колелата на влака изтракаха глухо по моста над улица „Любич“. Закопанският влак бавно изпълзя на перона. Завърнах се в Краков. Небръснат и мръсен, изскочих от претъпканото купе, бързо преминах през пероните и гарата и заедно с група пристигащи на работа мъже излязох на пустия по това време площад пред Краковската централна гара.
Твърде много неща бях преживял, за да можех да ги асимилирам през няколкочасовото пътуване от Нови Тарг до Краков. Не се чувствувах уморен, въпреки че през последното денонощие не бях мигнал. Струваше ми се, че се връщам от експедиция в друг свят, разположен далече от живота.
Гаровият часовник показваше шест. Градът се будеше от сън. Сините трамваи преминаваха мързеливо край гарата. Исках възможно най-бързо да се свържа със Стария, да разкажа за срещата с бандата и Харнаш, да споделя с него богатите преживявания. Идеше ми да преместя стрелките на часовника с два часа напред, нали толкова рано не вървеше да звъня, нямах причина за паника.
Бавно подминах трамвайната спирка и така стигнах до Плантите. По страничните алеи нямаше жива душа, върху настилката беше нападал кестенов цвят. Тук-там пред къщите се мотаеха портиерите, започващи сутрешното почистване на улиците. Дойде ми на ум за мъжа с кафявия каскет. Няколко пъти се обърнах, но не забелязах нищо подозрително. Можех ли да бъда сигурен обаче, че хитрият главатар на бандата пак не ми е отпуснал някой „ангел хранител“?
Стигнах до Барбакан, неочаквано свих вав Фло-рианската порта, после бързо преминах по тясната улица „Пиярска“. Входните врати вече бяха отключени. Влязох в един вход, знаех, ча оттам има изход към съседната улица „Славковска“. След миг бях на пазара. На стоянката имаше няколко таксита. Качих се в първото. Шофьорът ми хвърли подозрителен поглед, прав беше, видът ми не внушаваше доверие. Слязох на алея „Словацки“, по слабооживената уличка „Жулавски“ стигнах до Нови Клепаж. Повъртях се между сергиите на пазарния площад и влязох в отворения по това време малък ресторант.