Около пладне стигнахме до пасище, простиращо се далече надолу. Там имаше някаква овчарска колиба. Разположихме се в края на гората. Денят беше безветрен, слънцето приличаше. Останахме там до свечеряване. От ниското достигаше до нас песента на звънците на пасящите овце и виковете па овчарите. Харнаш беше предпазлив, приближихме до колибата чак привечер.
Лъхна ни прокиснал мирис на сирене и суроватка. Кехаята опушваше сирене. Главатарят се здрависа с него като със стар познат. Прекарахме в пасището три дни, спяхме в сеното, денем се криехме в гората, а вечер се връщахме в колибата на печено овнешко. Шатан закла един овен, който купиха от собственика на стадото.
Ядяхме пушено сирене и пийвахме овче мляко. Водката, която хората на Харнаш бяха донесли, свърши още на втория ден. За моя радост.
Първите дни в бандата бяха изпълнени преди всичко с разговори с Харнаш и Гриф. Те слушаха съсредоточено всяка моя дума, после си говореха само двамата и пак се връщаха към разни подробности. Харнаш беше по-недоверчив от своя заместник. Ходеше замислен и все претегляше това, което говорех, преценяваше какво ново ще внесе то в живота на бандата. Размишленията на главатаря на бандата будеха моята тревога не веднъж и не дваж.
Няколко пъти напомних на Харнаш да изпрати някого за материалите и пощата, които трябваше да донесе свръзката на майор Мачей от Краков. Бивакът ни беше вече доста далече от Рабка.
„Кого ли ще изпрати Стария?“ — мислех си. Трудно можех да отгатна, но се безпокоях дали нашето момиче, което ще дойде на срещата с доверения човек на бандата в Рабка, ще изиграе добре своята роля. Всяка грешка на новия човек, въведен в нашата комбинация, внасяше потенциална опасност. Тогава не всичко ще зависи само от концепцията, разработена от Стария, и от мен — изпълнителя.
Интересно ми беше също какви инструкции ще получим от „щаба за диверсии“. Сега Стария не можеше да ми предава напътствията си непосредствено. Вероятно има предвид, че предназначената за мен поща може да мине през ръцете на главатаря, преди да стигне до мен. И все пак това беше единственият път да контактуваме със Стария.
Харнаш реши, че трябва да сменим скривалището си. Отивахме някъде в околностите на Кичора. Оттам някой щеше да отиде на срещата със свръзката в Рабка. През последния ден, прекаран на пасбището, Гриф отиде за храна. Върна се с претъпкана торба — водка, хляб, салам и няколко вестника. Отседнахме в гората. Времето беше все така хубаво. Гриф се зачете в „Газета Краковска“.
— Всичко това са лъжи — иронизираше Харнаш, — комунистическа пропаганда.
Но Гриф продължи да чете. Забелязах на първата страница на вестника голям некролог. Гриф зачете на глас:
„На 6 юни тази година загинаха от куршумите на реакционните нелегални сили в Скотники край Краков: Ян Юргала, Стефан Жемба, Чеслав Стрилински. Хвала на паметта им!“
Заинтригувани, членовете на бандата се струпаха около четящия. Гриф откри статия под заглавие ГНУСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА РЕАКЦИОННИТЕ СИЛИ В СКОТНИКИ КРАЙ КРАКОВ, отпечатано с едри букви, и продължи на глас:
„На 6 юни тази година в Скотники край Краков въоръжена банда извърши гнусно престъпление върху участниците в забавата, организирана в местното читалище от родителския комитет за събиране на средства за лятната почивка на най-бедните деца.
След като тероризирали събралите се хора, бандитите убили по жесток начин, с изстрел отзад в главата, председателя на родителския комитет и секретар на партийната организация др. Ян Юргала, работника Чеслав Стрилински и Стефан Жемба, служител на Гражданска милиция, който също вземал участие в забавата.
Били ранени също, служителят на ГМ Станислав Банаш и работникът Станислав Частек.
При нападението бандитите използували познатите от окупацията на хитлеристите методи на терор, биейки събралите се, малтретирайки жените и опустошавайки сградата на читалището.
След извършване на престъпленията бандитите ограбили от касата парите, предназначени за лятната почивка на децата.
Погребението на зверски убитите работнически активисти и служители на Гражданска милиция — жертви на реакционното нелегално движение — ще се извърши в петък, 10 юни тази година…“
Гриф млъкна, сгъна вестника. И останалите се смълчаха за миг. Харнаш се изплю през зъби и рече:
— Добра работа. Само дано не ги хванат. С какъв кеф бих пуснал серия от автомат по тия, дето ще отидат на погребението. Нека гризат земята…
Късно вечерта наближихме Рабчанската котловина. Изминахме дълъг път по съвсем див и безлюден маршрут. Както винаги любезен, Гриф ме забавляваше по време на похода с разговор. Информираше ме за имената на възвишенията, пасищата и селищата, край които минавахме.