Мъжът се изправи. Беше младо момче, най-много да имаше осемнайсет години. Размазваше по лицето си течащата от носа му кръв.
— Кехаята ме изгони да търся една овца — обясни то тихо. — Отделила се е от стадото на пасището.
Харнаш и Гриф се отдалечиха на няколко крачки. Аз се присъединих към тях.
— А ако е кука? — говореше на своя заместник Харнаш. — Предпочитам да го пречукаме. Може да донесе, че ни е видял, и като ни подгонят после…
— Ами ако говори истината? — намесих се. Поспорихме, но успях да го накарам да се откаже от намерението си. Гриф разпита задържания младеж и реши, че той действително е овчар на недалечното пасище.
Грабнах го за реверите, както беше направил Шатан преди това, и го заплаших, че само да посмее думичка да писне… Записах си името и фамилията му.
— А сега изчезвай — подхвърлих и го побутнах напред.
Той хукна презглава към пасището и изчезна в тъмнината. Забелязах, че главатарят на бандата не беше доволен от моята намеса.
Най-сетне почивка, бяхме стигнали до празна плевня, в която се подмятаха остатъци от сено. На двеста-триста метра по-нататък беше къщурката на горския пазач, трябваше да бъдем много предпазливи. Разположихме се за нощувка, само Шатан облече мушамата си и тригна. Той щеше да изпрати някого от мрежата на бандата на срещата в Рабка със свръзката на майор Мачей. Светнах си с фенерчето, написах няколко думи, скрих листчето в кибритена кутийка под клечките и я дадох на Шатан за свръзката. Лаконично информирах Стария, че чакам по-нататъшните инструкции и че ще остана още известно време у познатите. Какво ли не бих дал да можех лично да отида на срещата!
Когато се събудих сутринта, Шатан вече се беше върнал. До вечерта чакахме да дойде някой от Рабка. Скрили се бяхме в гората.
— Може да обкръжат плевнята — заяви Харнаш. — На открито е по-сигурно.
Запалиха огън в горичката с млади дървета, като го поддържаха само със сухи клони, за да няма дим. На пламъците изпекохме салам. Огънят гореше буйно, нависоко подскачаха искри…
При досегашните си разговори с главатаря и неговия заместник още не бях изчерпал всичко, което ми беше поръчал Стария. Целият ден мина в обсъждане на понататъшната дейност в подробности. Предадох инструкциите на Стария кратко и ясно. Общо взето, не забелязах сериозни възражения както от страна на Харнаш, така и на неговия заместник.
Първият аргумент бяха парите, които предадох като аванс за разходи, свързани с дейността на групата и мрежата по места. Под предлог че трябва да уточня размера на месечното възнаграждение, получих известна информация за броя на помагачите, разпръснати по Подхале. Засега не изисквах много, подробното уточняване на разположението и броя на хората от мрежата на бандата отложих за по-късно, когато свръзката щеше да предаде щабните карти на този район. Тогава ще мога да говоря конкретно с главатаря на бандата.
Като най-важна задача пред Харнаш и Гриф поставих искането на майор Мачей групата да се движи из района така, сякаш се е прехвърлила на друго място. Законспирирането на хората би трябвало да убеди ДС в това. С тази задача обясних забраната Харнаш да провежда акции на своя глава. Приспиването на бдителността на службите за сигурност беше свързано със задачите, които в най-скоро време ще бъдат предадени на Харнаш. Обяснявах му как да приспособи тактиката на действие към новите условия, как да се избягва излишното излагане на опасност, защото не дулата на автоматите, а добре законспирираната дейност може да доведе до най-ценните резултати.
Когато поставих пред главатаря задачата да избере няколко места за локализиране на площадки за парашутни скокове и за хвърляне на пратки, забелязах, че това направи на Харнаш огромно впечетление. Нито той, нито Гриф знаеха как да пристъпят към задачата. Изслушаха със затаен дъх моята лекция на тази тема. Казах им как се избира място за такава площадка, на какви условия трябва да отговаря най-близката околност, как се осигурява правилна сигнализация, как се приемат пратки…
Благодарение на това си осигурих програма на обучение за петнайсетина дни, като при избирането на местата, предложени от Харнаш, щях да присъствувам лично. Перспективата да получават пратки по въздуха поглъщаше вниманието им. На същата платформа подчертах колко важно е да се поддържа постоянен контакт с групата, действуваща в съседния район. Придържайки се към директивите на Стария, заявих на главатаря, че в най-близко време майор Мачей ще го уведоми по какъв начин Харнаш или Гриф ще установят връзка с диверсионната група, действуваща в района Бескиди — отвъд Бараня гура. Подчертах, че установяването на такава връзка се налага от необходимостта за постоянно сътрудничество.