— Добре е, дето е предпазлива — измърмори Харнаш.
— Катво ти предаде? — попитах аз. Любопитно ми беше кого е изпратил на срещата Стария. Но не вървеше да разпитвам как е изглеждала.
— Вестници и това — отвърна Зошка, като подаде на Харнаш две кибритени кутийки. — Питаше за господин Хенрик — прибави.
— Ти какво й каза? — запитах момичето.
— Нищо. Че и какво можех да кажа? Че са ми наредили да взема каквото е донесла, и баста. Дадох й пакетчето, което донесе Казек.
Значи Шатан лично не е бил у Зошка, изпратил е там някой си Казек.
Седнахме до плевнята откъм защитената от вятъра стена. Момичетата влязоха вътре, взеха да се закачат с Шатан и с още някой от вярусите, през пролуките на неплътната стена до нас долитаха гласовете им. Към нас се присъедини и заместникът на главатаря. Протегнах към Харнаш ръка за двете кутийки, които му даде Зошка. Той се престори, че не забелязва, и побърза сам да ги отвори. Изсипа кибритените клечки и намери под двойното дъно гъсто изписаните листчета. Предния ден беше видял, че именно там скрих листчето за свръзката. Едното листче беше предназначено за мен, а другото — за командира на групата.
В същото време Гриф разгъна пакета с вестниците. В него имаше три щабни карти и два броя от излизащия в Лондон реакционен вестник „Ожел бяли“, замаскирани отгоре с няколко броя от органа на воеводския комитет „Газета Краковска“. Плъзнах поглед по купчината вестици. Забелязах едно заглавие на първа страница. Грабнах „Газета Краковска“ и забравяйки пощата и Лондонските вестници, зачетох на един дъх.
ГОЛЯМ УСПЕХ НА СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ — ЛИКВИДИРАНЕ НА БАНДАТА, КОЯТО ИЗВЪРШИ УБИЙСТВАТА В СКОТНИКИ КРАЙ КРАКОВ: „По време на акцията двама бандити бяха убити. Те са Мечислав Спула, псевдоним Фелуш, живеещ в село Врублувка, Вадовицка околия, и Мечислав Кудлацки от Скотники. Третият от предводителите на бандата, Витолд Чехович, син на богат селянин от село Пулвеш, Вадовицка околия, беше арестуван. Арестувани бяха също и останалите членове на бандата…
От 1945 година бандата е извършила трийсет и седем убийства на активисти на демократичните партии и служители на службите за сигурност… Въпреки доброволното разкриване при амнистията бандитите не прекъснали престъпната си дейност.
Ликвидирането на бандата от службите за сигурност беше прието с облекчение и задоволство от местното население…“
Бях така погълнат от вестта за разгромяването на бандата, този успех на момчетата от нашия отдел в Краков, че забравих за миг къде се намирам. Откъснах поглед от колоните на разгънатия вестник. Харнаш ме гледаше странно, изпитващо… Дойдох на себе си. Усетих как мускулите на лицето ми се стегнаха, обаче това трая само части от секундата. Трябва да внимавам, да контролирам всеки жест, всяка своя реакция. Бързо овладях объркването си. Може да не го е забелязал. Посочих им с пръст заглавието на статията. Зачетоха го заедно с Гриф.
„Ще дойде и вашият ред“ — помислих си.
— Пак такава загуба — процедих през зъби. — Майор Мачей е прав, днес не бива да се провеждат необмислени акции. Главите на комунистическите пионки не струват такива жертви Да се провали цялата група…
Длъжен бях да се науча на изкуството да скривам своите мисли, да не разкривам истинските си чувства…
— Кои са те? — попита Гриф.
— Сега мога да ви кажа — започнах да импровизирам. — Поддържахме контакт с тях, но това нападение сигурно са провели на своя глава. Със сигурност знам, че не е по наше нареждане. Възнамерявахме да предадем именно на тази група тайна радиостанция. Радиопредавателят е важно нещо, главно звено на връзката ни с Лондон. Капитан Антони прекара при Фелуш няколко дни преди моето идване тук. От станалото се вижда, че те не са се придържали стриктно към нашите инструкции. Не може да се действува на няколко фронта.
Престорих се, че съм ядосан от провала на бандата на Спула, псевдоним Фелуш.
— Какво ни е изпратил майор Мачей? — обърнах се към Харнаш.
Той разгъна на коленете си извадените от скривалищата в кутийките листчета и започна да се взира в тях безпомощно — нищо не разбираше от написаното. Взех едното, предназначено за командира на групата. Беше изписано нагъсто с цифри. Извадих от джоба на винтягата си чист лист хартия. Начертах на него таблица, в горната и лявата страна на получените полета вписах цифрите, а в централните квадратчета — всички букви от азбуката, чиито места знаех наизуст. Изглеждаше като таблица с резултатите от футболните мачове за първенството на страната.