Въз основа на този ключ пристъпих към разшифроване на пощата от „щаба за диверсии“. След десетина минути връчих на Харнаш предназначените за него инструкции, подписани от капитан Антони.
Главатарят на бандата и неговият заместник наведоха глави над разшифрования текст.
„От Нурт за Мариан. Препоръчвам да се разработят съвместно с поручик Хенрик: 1) план за локализирането на пет площадки за парашутни скокове и хвърляне на пратки със запазване на съответната дистанция; 2) калкулация за месечните разходи на групата и мрежата; 3) списък на известните ви сътрудници на ДС, живеещи във вашия район; 4) справка за разположението на мрежата по места и възможностите за нейното използуване (военна подготовка, подготовка за диверсии, възможости за придвижване и пр.); 5) да се помогне на поручик Хенрик да установи лична връзка с организацията на словашката граница; 6) досегашните места и начини за контакт — петък, понеделник — остават в сила до ново нареждане. От името на щаба и лично от свое име майор Мачей ми поръча да изразя задоволството от установяване на контакт с групата и да предам на командира й бойни поздрави. Капитан Антони.“
Докато командирите на „Вярусите“ изучаваха писмото ма капитан Антони, аз разшифровах предназначените за мен препоръки:
„От Нурт за поручик Хенрик. На командира на групата дадохме псевдоним Мариан. Препоръчвам да останете в групата, докато бъдат изпълнени инструкциите за Мариан. Анализирайте нуждата от изготвяне на документи за самоличност за неговите хора — евентуално изпратете снимки. Една от нашите групи понесе големи загуби. Майор Мачей пребивава временно в друг район. По непроверени данни ДС планира акции в съседния район. Запазете повишена бдителност — не деконспирирайте дейността. Капитан Антони.“
Дадох на главатаря предназначената за мен инструкция. Прочетоха я заедно с Гриф. Отложихме за по-късно обсъждането на плана за действия. Върнахме се в плевнята, от която се носеха все по-разгорещени гласове. Докато ние отсъствувахме, членовете на бандата бяха изпразнили вече две бутилки от запасите, които момичетата бяха донесли.
Шатан беше седнал до стената на дъска, опряна на два камъка, държеше на коленете си Маришка. Като ни видя, тя безуспешно се опита да се измъкне от прегръдката му. Може би се стесняваше от мен?
— Като не можеш да я задържиш, пусни я! — викна му Гриф.
— Ще ти пусна аз на теб кръв от носа — отсече пийналият си Шатан.
Но само дръпна русокосата за ръката. Мушнаха се през дупката в стената, където липсваше една дъска, и изчезнаха в храсталака.
Ядяхме салам и пресни хлебчета, които беше донесла „отдолу“ Зошка, и пиехме водка. Нямаше топло ядене. Харнаш не позволи да се запали огън. Съчките бяха влажни и димът щеше да се вижда отдалече. Шатан и момичето не се връщаха, останалите спяха в плевнята. Харнаш извика Зошка и тръгна към гората „да търсят гъби“.
Останах сам с Гриф. Той преглеждаше лондонския вестник. На първата страница беше поместена голяма снимка с надпис „Генерал Владислав Андерс“.
— Баща ми разчиташе на Миколайчик — разприказва се Гриф, — дори постъпи в Полската народна партия, ама Миколайчик избяга и прати за зелен хайвер онези, които разчитаха на него. Аз залагам на Андерс.
— Какво работеше баща ви? — попитах.
— Имаше мелница край Нови Сонч, но комунистите му я взеха. Сега живее от спестеното през окупацията, тогава мелничарите живееха най-добре от всички.
— И аз залагам на Андерс — казах. — Англичаните ще му помогнат.
— Комунистите се смеят, че нищо няма да излезе от неговото победоносно завръщане на бял кон. Но те ще видят, аз ще им покажа къде зимуват раците — пророкуваше Гриф.
Заразправя за баща си. Разказваше как Оген разпуснал част от хората през зимата в конспиративни квартири, тогава той заминал при шурея на баща си, укривал се у него в Познан. Преди войната този шурей бил професионален офицер, а дъщеря му отишла при червените, записала се в Младежкия съюз за борба. Гриф се страхувал от нея и сменил квартирата си. После се върнал в отряда. Роднината на баща му имал познати в чужбина, също офицери, познавал и някого от пристанището в Шчечин. Гриф му написал писмо с молба от „Вярусите“ да ги свърже със Запада. Това писмо трябвало да бъде изпратено в чужбина.
— И дойдохте вие — обърна се той към мен. — Тогава Казек занесе писмото на вуйчо ми в Познан. Той обеща, че ще го изпрати където трябва. Харнаш първом беше против…
Значи пак Казек, същият, при когото вчера е ходил Шатан. Него го познава и Зошка, свръзката на бандата…
7
През следващите няколко дни не дадох на „Вярусите“ дъх да си поемат. Реализирахме препоръките, които бандата беше получила от „щаба за диверсии“.