От радиото долиташе приглушеният глас на говорителя. Радиостанцията предаваше последния информационен бюлетин. Наближаваше полунощ. Моят събеседник погледна неспокойно часовника си.
— Моята дъщеря пристигна — каза ми той. — Във ваканция е, току-що пристигна от Сопот. Изпратих я в Рабка, за да ви донесе пощата от Казек, отдавна трябваше да бъде тук. Вие познавате ли Казек, човека, който ръководи разузнаването на мрежата на Харнаш?
— Разбира се — отговорих, — но само по име, не лично. Аз трябва повече от вас да избягвам да демонстрирам лицето си, това е най-важният принцип на конспирацията.
От десетина минути вниманието ми привличаше снимка в кръгла рамка. Вглеждах се упорито в лицето на младото момиче на снимката. Бях убеден, че някъде съм виждал това лице, овалът на лицето ми беше познат, познавах гримасата на устните, формата на очите… Заблуждавах ли се? Вече исках да попитам коя е тя, когато разговорът ни беше прекъснат от шум на колела. Някаква кола спря пред вилата. Господин Анджей скочи и изтича на верандата.
— Иза е — рече с облекчение, сядайки пак на масата. — Тя си има ключ…
Вратата на стаята се отвори и на прага застана момиче със загоряло от слънцето лице в костюм от шотландска вълна в деликатно сиво-синьо каре.
— Не се сърди, татенце, върнах се с файтона, дори не бях забелязала, че е толкова късно, срещнах един познат и малко се позабавихме в „Под звездата“.
Не беше трудно да се разбере, че разглезената дъщеричка може да си позволи много неща. Пийнала, едва сега ме забеляза.
— О, имаме гост — каза и ми подаде своята поддържана ръка. — Но ние се познаваме, само че откъде? — Тя ме загледа втренчено, като че ме премерваше с поглед, кокетно тръсна глава, позамисли се за миг и току си спомни карнавала в Студентския дом на площад „Яблоновски“ в Краков.
— Как попаднахте тук? Тогава май с вас пихме брудершафт, чудесно се забавлявахме. Татенце, не пий толкова много, остави нещо и за младежта — каза тя, вдигайки чашата на господин Анджей.
Как съм могъл тогава, на карнавала, да допусна, че бегло познатото маце с дълги кестеняви коси ще ме постави някога в толкова неудобно положение?
Сутринта Харнаш се върна в конспиративната квартира. Господин Анджей му връчи донесената поща. Опознавах следващите звена от мрежата: Казек от Рабка — шеф на разузнаването на мрежата, познаваше го Зошка, а също и Иза.
Момичето се отнесе към мен като към стар познат, дори нещо повече… Твърдеше, че е достатъчно някой да ти харесва, за да… Разказа ми вица, че само полякините казват „след това“: „Как ще те погледна сега в очите, какво ще си помислиш за мен?“ В подобно положение американките казват: „Хелоу, момче, как всъщност ти е името?“
— А аз мисля — прибави Иза, — че животът трябва да се приема такъв, какъвто е, не е ли достатъчно, че някой ти е симпатичен? Чувствувам се американско момиче!
— Права си, съвременната любов е освободена от мита. Но ти си запомнила името ми, значи или си полуамериканка, или само се изхвърляш.
— Тогава в Краков говореше другояче — отвърна Иза.
„Колко добре стана — помислих си, — че и като Сковронски си останах Мариан.“
Този път майор Мачей се беше показал щедър — беше изпратил както винаги зашифрована инструкция плюс нова финансова инжекция и вестници. Шефът на щаба ни уведомяваше, че капитан Антони заедно с патрула на групата от Бескидите не е успял да стигне в уречения час в нашия район за срещата поради активизирането на ДС. Ще ни бъде съобщено допълнително кога ще се проведе следващата среща.
Майор Мачей питаше Харнаш дали неговата група ще има сили да се включи в една по-голяма акция на чужд терен. Разузнаването на „щаба за диверсии“ разполагало с точна информация кога се превозват парите за банката в Тарнув. Майорът изискваше с най-близката поща да дадем отговор дали групата ще приеме тази задача — тогава щабът щял да изпрати по-нататъшните инструкции.
Харнаш дълго размишлява над писмото на майор Мачей. Предчувствувах, че няма да посмее да се включи в подобно мероприятие.
— Моите хора не са свикнали да действуват в градски условия, може да се провалят. Да беше тук, в нашия район…
— Прав си — казах аз, — рискът е прекалено голям, впрочем, това не е заповед, а само предложение на майора.
Красавицата Иза предаде в Рабка отговора, който свръзката щеше да занесе в Краков.