Посъветвах го да изпрати по този въпрос писмо до „щаба“. Помогнах му да го редактира. Той пазеше, доколкото се ориентирах, цялото начинание в тайна от Гриф.
— Дали наистина след такава школа веднага ще ме направят офицер? — попита ме веднъж главатарят на бандата. Знаеше си, че при досегашните условия няма да издържи дълго конкуренцията на по-интелигентния Гриф.
Зошка занесе предложението на Харнаш на една от срещите в Краков. След седмица дойде отговорът, че съществуват известни възможности. Харнаш предложи кандидатурата на Шатан, своята и ако е възможно, на Гранджаж. Гриф все още оставаше в неведение за тази задкулисна игра, затова пък аз бях „лоялен“ към главатаря, благодарение на което си спечелих неговата симпатия в още по-голяма степен.
Дните течаха. Операцията назряваше лека-полека — като ябълка, която сама пада от дървото, след като узрее.
След известно време майор Мачей ме извика в Краков. Заминах. В същото време Харнаш бе уведомен, че той, Шатан и Гранджаж са били одобрени за обучение в Центъра на Запад.
Следващия ден се върнах, подготвен от Стария за окончателната партия от играта. Най-сетне!
10
Чакаха на Старе Верхи — цялата банда в пълен комплект, както винаги в пълна бойна готовност. Най-напред видях Гранджаж: седеше под дървото на същото място, където след срещата с фалшивия патрул от KBC проведох острия разговор с Харнаш. Колко отдавна е било това, казах си, макар че бяха минали само няколко месеца. За сравнително краткото време бях натрупал толкова много преживявания. Сега ми е трудно да определя категорично кои от нашите действия допринесоха в най-голяма степен за преодоляване недоверието на главатаря на бандата. Според мен най-важна роля изиграха първите две срещи с бандата. Може би защото те оставиха у мен най-силни впечатления.
Дори докато вървях към Старе Верхи, не ме напускаше мисълта, дали Харнаш и избраните от него хора няма да се оттеглят от цялото това начинание. Виждах, че се колебаят, обаче бяха взели вече решение. И Стария се съмняваше независимо от подробно обмисления финал на акцията и чакащата наблизо група наши служители.
Както винаги Гранджаж беше преден пост. Щом ме забеляза, тръгна към мен. В кафявия цивилен костюм и чанта в ръка никак не приличаше на онзи, когото познавах от месеци насам.
Значи не са се отказали, помислих си, гледайки костюма, далеч не по мярка, на кандидата за прехвърляне в чужбина. Малко по-надолу, в гората, се бяха разположили другите членове на бандата. Харнаш и Шатан, също облечени „по градски“, бяха готови за път. Така бях привикнал с тяхното досегашно облекло, че сега ми изглеждаха смешни — съвсем като актьори, маскирани за някаква роля. И те не се чувствуваха удобно, най-скован беше Харнаш.
Дойде денят, в който щеше да се реши съдбата на нашето начинание. Възможността да разделим „Вярусите“ на две групички ни даваше огромен шанс за бързото реализиране на плана на Стария за обезвреждане на бандата, без да се разкрива моята истинска роля. Трябваше да се съобразяваме с факта, че аз ще бъда нужен и при разкриване на вражеските звена от мрежата на „Вярусите“.
Вече бях изложил пред главатаря на бандата някои подробности от плана за прехвърлянето. Стария ми нареди да му съобщя най-важните препоръки в последния момент, та подозрителният Харнаш да няма време за размисъл. Не беше лесно да предвидим какво би могло да събуди недоверието му.
Ако бях настоявал да се възползуват от нашия „канал за прехвърляне“, несъмнено щях да срещна по-голяма съпротива. Те взеха решението самостоятелно. Срещата с капитан Антони и неговите хора наклони везните в наша полза. В разговорите с Харнаш аз се стараех да поддържам умерено неутрален тон. Не го уговарях, единствено създавах благоприятен климат, който да ги накара сами да налапат въдицата. Много вечери им разправях за моя живот на Запад, задълбочавах легендата, донесена от Краков. Успях да изградя във въображението на щаба на бандата реална представа за сравнително безопасен път през границата. Споделях с тях как съм се връщал по „канала“ в Полша през Западен Берлин, Източна Германия и нашата граница. Капка след капка им преливах информацията, която да създаде у Харнаш и Гриф убеждението, че такова прехвърляне е много перспективно.
Непредвидена помощ получих от Гриф. Той се запали по тази идея, неведнъж ме питаше дали майор Мачей би приел неговата кандидатура, непрекъснато се връщаше към същата тема. Харнаш не гледаше с добро око на намеренията на Гриф, а това облекчи значително моята задача.
Придържах се към постановката на Стария, че най-напред трябва да заловим главатаря, чиято хитрост и опитът му можеха да затруднят обезвреждането на цялата банда.