Затова използувах съперничеството между Харнаш и Гриф, както и неблагоразположението на командира към своя заместник. Поддържан от мене, Харнаш не допусна да бъде поставена кандидатурата на Гриф за прехвърляне, уговори за това Шатан, на когото имаше най-голямо доверие. Предпочиташе той да му е под ръка. Гранджаж на няколко пъти сам се предложи, а аз подсказах на Харнаш колко полезно ще е за командира да вземе на обучение на Запад най-младия член на бандата.
В плана за прехвърлянето, който изложих пред главатаря на бандата, влизаха няколкомесечно обучение в един от центровете в американската зона в окупираната Германия и завръщане в Полша. След това Харнаш щеше да бъде назначен за шеф на диверсиите в окръга, в който беше действувал досега. Тази перспектива беше съблазнителна и събуди амбициите му. Той разчиташе на офицерско звание и на това, че най-сетне ще се издигне безапелационно над Гриф, чиято интелигентност му действуваше на нервите.
На Старе Верхи беше много оживено. Наблизо минаваха няколко туристически маршрута, примамващи при хубавото време през този сезон много туристи. Харнаш искаше да избегне нежеланите срещи с непознати хора, затова, щом се появих, веднага нареди на своите хора да тръгват.
По поляната край гората се насочихме към по-недостъпните части на планината. Вървяхме към Явожина, далече от маркираните туристически маршрути. По-надолу, над извиващата се рекичка, в раздвояващата се долина под Турбач, се виждаха сградите на планинското селце Обидова.
Връчих на Харнаш и неговите побратими документите за самоличност, както и удостоверения за работа с фалшиви имена. Те бяха приготвени в Краков. Уверих тримата, че документите са изработени в легализационното звено на щаба за диверсии, че вече сме имали много случаи, когато такива бумаги, впрочем, изпълнени безупречно от специалистите, са спасили нашите хора от арестуване или са им позволили да се установят напълно легално в различни градове, въпреки че са били издирвани от ДС.
Харнаш изчете внимателно удостоверенията за работа, първо своето, а после и тези на Шатан и Гранджаж. Като че с недоверие разглеждаше старата окупационна лична карта със своята снимка.
— Самият аз си служа повече от година с такива бумаги — обърнах се към главатаря. — Неведнъж са ме проверявали и нито веднъж те не са будели нито съмнения, нито подозрения. Да не говоря за майтапа с „патрула от КВС“, който вие ми направихте — завърших полу на шега.
Харнаш ме погледна изпод вежди, беше възбуден, знаеше, че само след няколко часа на уговореното място по шосето Закопане—Краков, в Обидова, край оградата на малката самотна черква ще спре кола, с която ще започне първият етап от далечния им път на Запад.
И аз този ден бях с изключително опънати нерви, поддържах разговора разсеяно. Стараех се да не се поддавам на общото нервно напрежение. Харнаш беше видимо по-различен от друг път. Непрекъснато подхвърляше изненадващи въпроси, които само привидно нямаха връзка помежду си. Но от тези въпроси ми ставаше пределно ясно, че той не престава да преценява какво може да ги срещне по пътя. Опитвах се да разсейвам съмненията му.
В една точка теченията на нашите мисли се събираха. Но колко се различаваха те едно от друго! Той, винаги пресметлив и бдителен, преценяваше какво може да ги заплашва, стараеше се да предвиди евентуалните капани. Аз от своя страна упорито се опитвах да разгадая мислите му, преценявах какво би могло да предизвика недоверието му, тревожех се дали с поведението си няма да ни поднесе неочаквана изненада, с която да обърне нашите планове на пух и прах.
На този етап успехът на нашата акция зависеше от много фактори. Сред тях бяха концепцията, разработена от Стария, моя началник и групата, работеща върху тази операция. В еднаква степен успехът зависеше от огромното усилие, взаимното разбиране и нервната издръжливост на хората — в момента, когато ще се наложи да се действува.
Давах си сметка, че дори при най-съвършеното разработване на плана за акцията някаква дреболия може да попречи в реализирането й независимо от нас, изпълнителите.
Наблюдавах Харнаш, отговарях на неговите въпроси, които често се кръстосваха с въпросите на Шатан. Възбудата на главатаря се предаде и на него. Дали бих могъл да предвидя реакциите им по пътя, доста продължителен в тези условия? А ако ги подплаши някой непредвиден или незабелязан от нас детайл?
Още веднъж започнах да излагам най-подробно инструкциите на майор Мачей и легендата, свързана с различните етапи от пътя на Запад. Значително по-рано бях запознал Харнаш с препоръките на „щаба за диверсии“. Иначе той слепешката не би се включил в това начинание. Шатан и Гранджаж още не бяха посветени в подробностите. През цялото време, прекарано в бандата, прилагах именно тези принципи на конспирация. Инструкциите на „щаба“ обсъждах само с главатаря, евентуално с неговия заместник. На Харнаш това му допадаше — като по-добре информиран доминираше над своите подчинени; това положение отговаряше и на моите интереси, понеже не се излагах на любопитството на цялата банда и по-лесно успявах да прокарам нарежданията на Стария. Приложих същия метод и сега, реализирайки една от последните задачи.