— Днес в полунощ — предавах информацията — ще отидем към Обидова и ще се скрием близо до старата черква край пътя. По това време там ще пристигне и ще спре санитарен автомобил на Бърза помощ. Шофьорът на линейката е сигурен наш човек; възложено му е да ни закара в подготвената конспиративна квартира в предградията на Краков. По време на пътя ще си служим с легендата, че колата на Бърза помощ ни кара като болни в Краков. Пътуването с подобна кола е най-безопасно. Милицията никога не задържа линейките на Бърза помощ. Дори случайна проверка от КАТ ще се ограничи само с шофьора и неговите документи. Колата, с която ще пътуваме, наистина е от автомобилния парк на Бърза помощ, а шофьорът й също действително работи там, така че притежава всички пълномощия да се движи по този маршрут, както и да превозва болни. Всички вие ще бъдете снабдени с добре изработени документи за самоличност. Трябва да научите наизуст персоналните си данни: име, фамилия, дата на раждане, местожителство и месторабота. В случай на нужда да можете да ги изрецитирате без запъване.
— Шофьорът сигурен човек ли е? — попита Харнаш.
— Да — отговорих аз. — Бил е използуван много пъти за подобна работа и дори при по-трудни превози.
— Значи е проверен?
— Абсолютно сигурен е. Впрочем, той ще носи документ, че превозва до болницата в Краков четири лица. Имената им ще съвпадат с тези, които виждате в документите си за самоличност, плюс моето.
— А как стои въпросът с явката в Краков? — продължаваше да натиска Харнаш. — Не искам да се делим.
— Колата ще влезе в двора на къщата. Ще пристигнем около два часа през нощта. По това време целият град спи. Без да привличаме ничие внимание, ще ви въведа през задния вход в жилището, в което ще останете два дни. През това време шефът, майор Мачей, ще ви инструктира подробно и ще ви предаде пощата, която трябва да занесете в Центъра на Запад. После тръгвате по втория етап на пътя. Ще спрете в Долни Шльонск близо до границата. Третият етап включва прехвърлянето през германската граница. При вас ще дойде водач, с който ще ви запознае нашата свръзка от Краков. Този етап е сигурен, тъй като имате документи и никой не си дава сметка кои сте в действителност. С известен риск е свързано преминаването на границата, но за него отговаря вашият водач. А същият риск съществува и тук, в досегашния ви район. След преминаване на границата ще отседнете у един селянин в източната зона на Германия. Той сътрудничи на нашия Център. Неговия, адрес, името му и паролата ще научите от майор Мачей в Краков. Оттам ще продължите заедно със свръзката, която ще ви заведе в Западен Берлин. Чак там можете да си отдъхнете облекчено. Ще прекарате две седмици безгрижен отпуск и после — на диверсионния курс.
Гранджаж слушаше моите думи като приказка. Харнаш и Шатан гледаха да не пропуснат нито дума. Пак започнаха да задават въпроси, размишляваха усилено над казаното от мен.
— На думи изглежда хубаво — измърмори Харнаш.
— Колко дълго ще трае пътят? — заинтересува се Шатан.
— Най-много една седмица. Моята задача е приключена, когато пристигнем благополучно в явката в Краков, за вас отговарям с главата си пред майор Мачей. Нали говорихте — припомних им, — с нашите хора от онази група, които са преминали по същия път. Няма основание за тревога.
„Само да знаеше, бандит такъв — мислех си в същото време, — че моята задача приключва именно там, където завършва и твоят път… в Краков.“
Харнаш стана, приближи се до Шатан и двамата отидоха при Гриф и другите, които наблюдаваха края на гората. Останах сам с Гранджаж. Ако изобщо можеше да се говори за симпатия към тези хора, паднали толкова ниско на общественото дъно, до най-тежките престъпления, то отношението ми към Гранджаж наистина беше по-различно от това към останалите членове на бандата. Помнех неговата изпълнена с трагизъм изповед в явката край Чорщин. В споделеното от него откривах толкова дълбока човешка трагедия, че гледах на най-младия другояче. Обаче правосъдието е сурово…