— Грожни, дай една бутилка! — наредих.
Нямаше нужда да повтарям два пъти. Грожни извади от раницата си бутилка, но не от онези, които донесе Кристина. С привичен жест удари бутилката о бедрото и тапата излетя. Бях доволен, че те имат още алкохол. Нямаше да бъдем само на моите две бутилки от половин литър, щяхме да имаме достатъчно пиене. Чашата обикаляше в кръг. Пиехме за щастливия път на „заминалите за Запада“. Стараех се да следя кой към кого вдига наздравица, гледах всеки да пие колкото другите. И аз пиех наравно с тях.
След няколко чаши си развинтих фантазията. Разправих как са приели Харнаш в явката, изграждах митична легенда за възможностите на нашата мрежа, за перспективите, които се откриват пред тримата членове на бандата, „заминали на Запад“, споделих впечатленията си от диверсионната школа в Регенсбург, за кръчмите и мацетата, за прехвърлянето в Полша…
Грожни изби тапата на следващата бутилка. Бандитите си развързаха езиците. Водката даваше простор на въображението. Времето течеше.
Двадесет и един часът.
Слънцето залезе зад планината. Време е. Поех инициативата в свои ръце. Дадох нареждане за тръгване. Проверих своя пистолет ФН. Нямаше нужда да го зареждам. Куршумът отдавна си стоеше в дулото. В бандата свикнах да държа оръжието си винаги готово за незабавна употреба. Да бъда готов във всеки миг за всичко. В Краков не носех пистолета си с куршум в дулото. Казват, че пистолетът веднъж в годината стреля сам — предпочитах да избягна това.
„Вярусите“ напускаха бивака с нежелание. Да имаше още една бутилка, вероятно си мислеше всеки от тях.
В бандата се научих да пия водка с водни чаши. „После мога да отвикна или да науча момчетата от отдела на тоя номер. Не, по-добре не — майорът хич няма да е доволен. Трябва просто да се върна към нормалния живот. Още няколко часа… Краят наближава, дано само акцията завърши с успех.“ Колко силно желаех вече да се върна при своите!
Катерехме се нагоре, над Скомелна, после надясно, все по-нависоко. Наближавахме Сурувка. Веднъж бяхме отсядали там. Спомнях си ятака, уговаряше Харнаш да види сметката на някакъв стопанин. Обясняваше, че той е „порта“. Чак като се напи, изплю камъчето. Призна си, че оня селянин не бил „порта“, а просто нашият човек имал да урежда с него лични сметки.
Двадесет и два часът и половина. Пълнолуние. В светлината на месечината Любон изглеждаше тайнствен, достолепен. Дърветата придобиха странни форми. Гората се разреди. Минахме през сечище. Обраслите с мъх пънове приличаха на омагьосаните човечета от легендите за разбойници. Пред нас се разкри поляна, видях трите селски двора. Бяхме на Сурувка.
Най-близо беше къщата на оня ятак. В другите стопанства също живееха доверени хора на бандата. Но това не беше достатъчно, за да се приближим направо до тях. В течение на години Харнаш беше учил своите хора на предпазливост. Гриф даде знак да спрем. Копираше главатаря на бандата, с когото обаче не можеше да се сравнява. Изпрати на разузнаване Грожни и Злом. Лежахме на мъха. Нападнаха ни мравки, наблизо сигурно имаше мравуняк. Преместихме се зад дървото, изтръгнато из корен от вятъра. От сечището се носеше аромат на горски ягоди. Да имаше сега една пълна купичка със сметана. В раницата си носех две консерви сельодка, а у Грожни останаха още две бутилки водка. Може би и Казек ще донесе нещичко. Аз бих донесъл повече алкохол, ама не вървеше. Щяха да се чудят защо тъкмо днес пия толкова и подканвам другите да пият. Ще отворя консервите — така мезето ще бъде претекстът да се пийне със сельодчицата…
Наблюдавахме трите стопанства, видими като на длан в лунната светлина. В малкото прозорче в къщата на ятака светна, след това някой закри прозорчето с домашно одеяло. Грожни и Злом бяха вече вътре. После единият от тях излезе, направи с ръка знак, че всичко е наред. Стопанинът затвори кучето, за да не вдига шум. От пруста се обади квачка с пиленца.
Влязохме и ние. Стопанката се измъкна от постелята, в която спяха три деца. Стана ми жал за тях. Нали баща им рано сутринта ще бъде арестуван за сътрудничество с бандата и ще бъде изправен пред съда. Ятакът се суетеше около нас. Донесе от килера сланина, хляб и водка собствено производство. Знаеше, че ще му заплатят добре, ще спечели нещо…
В стаята беше страшно задушно, просто трудно се дишаше. Не можехме да отворим прозорците — светлината би ни издала. Водката, която изпихме под Любон, вече поизветря от главите. Гладът напомняше за себе си.
— Я да идем в плевнята — каза Гриф.
Зарадвах се на неговото предложение, само да излезем на въздух. Извадих от раницата си двете консерви със сельодката.