— Имаме и мезе.
Грожни взе от масата хляба и сланината, а домакинът — домашната водка. Преместихме се в плевнята, разположихме се на пръстения под. Месецът надничаше през отворената врата. Злом отвори консервите. Грожни разля най-напред от самогона на стопанина, а после и от нашата водка. Черпех ги със сельодка. Който ожадняваше, гасеше жаждата с водка. Скоро почти всички направиха главите.
— Кога ще дойдат? — запита с тревога Гриф.
— Има време — отговорих. — Едва ли ще се доберат дотук преди пет.
Исках да ги успокоя. Аз знаех, че те трябва да бъдат при нас в три. А чашата обикаляше в кръг…
Двадесет и три часът.
Стори ми се, че чух шум от стъпки. Като че някой вървеше зад плевнята. И да не ни е видял, по разговора лесно е можел да ни открие. Грожни и Злом тутакси рипнаха. Гриф ги последва, но беше вече доста натаралянкан. Грожни изскочи пред плевнята с автомат в ръка.
— Майната ти, що ни стряскаш?! — изкрещя веднага.
Оказа се, че се е върнал специалистът по разузнаването на бандата Казек, когото аз наричах „човека с кафявия каскет“. Беше донесъл салам и водка. Отрязах си грамадно парче от салама. Разумът ми подсказваше да ям, да ям много. Въпросът беше да пия наравно с тях и в същото време да остана трезвен, и пак, и пак да пия, но да си остана трезвен — докато дойдат нашите. Не можех само да се преструвам, че пия, макар старата поговорка да казва, че никой не може да победи водката, в края на краищата тя тръшка всеки. Ред на Казек е…
— Наздраве!
Гриф приседна до мен. Като се напи, се почувствува истински атаман. Подражаваше на Харнаш, също както Харнаш беше взел за модел Оген. Той се наведе към мен и започна да споделя плановете си:
— Харнаш няма да постигне много нещо там. Той има яка ръка, обаче главата му е тъпа. Тук успяваше, понеже е хитър и всички ги беше страх от него. Хич не му мигваше окото, ако трябваше да види сметката някому. Но аз, аз ще покажа каква трябва да бъде истинската група, стига да имам повече сили — излагаше доводите си Гриф, дърпайки ръкава на винтягата ми. — Ще разширя мащабите, ще привлека в отряда нови хора, изпробвани, от мрежата. Близо до Рабка имам укрити автомати и картечници. Само късо оръжие и боеприпаси ми липсват…
— Пистолети и боеприпаси ще получиш от щаба, за това грижа нямай — пусках му фитили аз.
Преди това не можех да си позволя такова нещо. Представях си физиономията на Стария, ако му кажа, че съм изразил съгласие за увеличаването на числения състав на бандата и съм обещал да я въоръжа. Досега играта обикновено свършваше там, където започваха претенциите на бандата за доставка на оръжие или боеприпаси.
„И вие няма да получите оръжие — помислих си, — ала сега вече мога да ви обещая всичко, дори катюши и офицерски звания от Андерс, нека само добре подготвя финала на акцията.“
Двадесет и четири часът.
— Наздраве, господин поручик — вдигна чашата Казек към мен. — Мъж на място сте вие, тогава в Рабка понятие си нямах, че сте толкова важна птица.
— Наздраве. Хич не съм важен, като се върнат онези, и те ще са такива — отвърнах.
— Ами тогава за всички важни, които ще се върнат — рече троснато Гриф, комуто не допадна намекът за завръщането на Харнаш.
Той се обърна към Казек, наля и му подаде пълна чаша — пил е най-малко, да ни настигне!
Преди да изпие водката, Казек запя:
Той пък се чукна с Грожни, който продължи да припява със същата мелодия:
Грожни изпи налятото до последна капка, напълни чашата и я подаде на Якса. Якса надигна водната чаша, водката забълбука в гърлото му. Той изтри уста с ръкава си, плюна и проточи тъжно-тъжно:
— Кога пак ще дойде тая свръзка? — попита Злом. Кристина му беше влязла в окото.
— Сети се за нея, като запя Якса, нали? — намеси се Казек. — С ония от градовете трябва по-иначе, братле. А момата си я бива, изпратих я до гарата, исках да изчакам влака, пък тя да вземе да ми духне. Не е мадама за тебе, Злом. Тя Гриф си е харесала, за него ме разпитваше.
„Хубаво че поне в Хабувка му се е изплъзнала — помислих си. — Стария сигурно се е притеснявал, но е чакал търпеливо. И аз чакам. На колегите им е по-лесно, те просто се подготвят за акцията, а аз трябва да седя тук и да пия с тия бандити.“
В главата ми бръмчеше, Злом ми подаде чаша с водка. Не бях забелязал, че иска да пие с мен. Как да му откажа? Изпих я. Чает от водката излях незабелязано, в мрака едва ли са ме видели. Трябваше да се владея. А те смучеха водката като водица.