— Тя мъж има ли? — попита Злом. „Кой?“ — учудих се. Аха, Кристина…
— Не.
— А вие женен ли сте?
— Ще почакам със сватбата до след войната — отговорих, преодолявайки хълцането. — Не ти трябва да купуваш бирена фабрика, за да се напиеш с бира.
Гриф се засмя, дръпна силно цигарата си и на огънчето й погледна часовника.
Един часът.
— Кога ще дойдат? — попита с пиянски глас Грожни.
— Не е твоя работа — отсече Гриф. — Призори.
— И после какво? — продължаваше Грожни с пиянски инат.
— Ще охранявате радиостанцията — поясних аз.
— Майната му на това безделие! — избухна Грожни. — Откакто той се появи — посочи той към мен, — край на добрата работа!
— Пиян си и дрънкаш глупости — стараеше се да го укроти Гриф.
Грожни отблъсна главатаря и размаха автомата си. Ако беше Харнаш, не би подскочил така. Никой не се намеси. Злом зяпаше любопитно своя побратим: какво ще стане?
— Аз си знам какво говоря — нападаше Грожни. — Пари дават, а? Едва стигат за кльопачка и пиячка, повече обещават само на приказки, а не позволяват да нападнем нещо, да наложим контрибуции… Какво, на колене ли да моля за пари? Ще взема три момчета с автомати, ще претръскам една кооперация и ще имам и пари, и стоки колкото ми душа поиска. Без тяхното благоволение! И за жени ще имам! А тук прави маневри, площадки… Ти да не си мислиш, че с парашут ще ти хвърлят чувал с долари? Пък и тая радиостанция… Пазете я! Що пък аз да съм й пазач? Защо ни е тая лайняна организация? Играй си на политика, пък ще видиш докъде ще стигнеш! Предпочитам да си живея както преди, да ходя където си искам като разбойник!
— Затваряй си човката! — викна Гриф, нахакан от изпитата водка.
Грожни замълча, опря се на преградата и застана така — с преметнат през рамо бергман. Притискаше с лакът автомата към бедрото си.
Разправията ставаше опасна. Трябваше да прибягна към компромис. Само това липсваше, в последния миг да се стигне до дрязги в бандата.
— Искаш да си обикновен бандит ли — засякох го внезапно, — или просто ти липсват пари? А може би аз не ти харесвам? — добавих. — Какво пък, на кмета няма да се оплаквам, не сме се бракосъчетали с тебе я! Само това остава, да се хванем за шията, ние, нашите хора. Други ще се зарадват от това… Сега не е моментът да го обсъждаме. Утре, като изтрезнееш, ще се разберем.
— Прав е — обади се Казек.
Той беше най-трезвият от всички. Наистина, не бях сигурен кого всъщност подкрепи, но използувах забележката му така, сякаш именно за мен се отнасяше. Намесиха се също Гриф и Якса. Грожни мълчеше. Казек пак наля.
— За сдобряването! Последно разливане.
Чашата обиколи всички в кръг, от ръка в ръка. Само Гриф каза, че повече не иска. И Грожни пи, след което седна на купчината сено до преградата в плевнята. След миг заспа, дишайки равномерно и похърквайки.
— Хайде да свършваме, да починем, три часа остават до разсъмване.
Всички се излегнада в сеното. Острият аромат на прясно сено приспиваше. Водката също си казваше своето. Ятакът изпи останалата водка направо от бутилката, после се повлече отпаднал към къщата. Казек беше на пост. Аз седнах навън на сноп слама. Опрях гръб на отворената врата на плевнята. Казек отиде да нагледа наоколо. Задрямах. Нямах представа колко дълго съм спал. Събудиха ме странни звуци зад плевнята. Фосфоресциращите стрелки на часовника ми блестяха в тъмнината.
Два часът и двадесет минути.
Какво беше това? Събудил се бях изведнъж и още не бях дошъл на себе си. Пак същият шум. Сега разбрах, че някой от бандитите повръща. След миг чух тежки стъпки, той се върна в плевнята и се строполи на сеното. Последвах примера му и отидох зад плевнята.
Бръкнах с пръст дълбоко в гърлото си. Олекна ми. Важно беше. Ще се чувствувам по-добре в решителния момент.
Бях сам в нощта. Онези спяха. Не знаех къде се беше дянал Казек. Може би също е заспал някъде. Нашите сигурно са вече наблизо. Ако дойдат сега, ще заловим бандата като стадо овце. Захладня. Усетих студени тръпки по гърба си. Призори винаги става по-хладно. Месечината светеше все по-анемично през короните на дърветата.
Дълги минути в тишината. Последната нощ преживях като кошмар. Предишните по-различни ли бяха? Вероятно, и все пак бяха подобни. Но всичко това има неоспорим смисъл. Смисълът на борбата…
В устата си имах отвратителен вкус, но мисълта ми работеше прецизно. Планът предвиждаше да се обезвредят всички членове на бандата без нито един изстрел. Стария постави категорично това условие. Трябваше да заловим „Вярусите“ живи, да ги изправим пред съда. Ако беше въпросът да ги вмъкнем в засада, можехме да го направим и по-рано. Не биваше да рискуваме да се стигне до жертви. Легендата се основаваше на тази предпоставка.