Ами ако нахълтаме изведнъж в плевнята… Как да бъдем сигурни, че всички спят? Една серия от автомата на някой бандит може да порази двама, че и трима от нашите. Трябва да се придържаме към плана докрай. Инициативата ще поеме командирът на групата, която ще дойде с радиостанцията. Кой ще бъде този командир? Мисли само за своята задача! Трябва да доведеш до среща с нашата група! Твоята роля е само част от общия план…
Запалих цигара. Бях жаден. Да имаше канче с вода… Дали на тази височина имаше кладенци? Сигурно вземат вода от близката рекичка. Надникнах в плевнята. Прагът изскърца. Някой се рамърда неспокойно. Видя, че съм аз, и се обърна на другата страна. Казек не беше вътре. Тръгнах нагоре към първата къща, в която живееше ятакът, после още по-нависоко. Двете следващи къщи бяха просто залепени за склона. Полският път преминаваше нагоре в пътеката за върха. Велки Любон. Преди да попадна тук, го помнех само от илюстрованата картичка, която веднъж ми беше изпратила Данка.
Какво ли прави тя сега? Вероятно ме е отписала, завъртял се е край нея някой колега. Аз не й се обадих. Трябваше да се явим заедно на изпита по икономически учения. Тя ми беше донесла записките, които разгърнах преди няколко месеца. Датата на изпита мина отдавна. Тя го е взела, сигурен съм. А записките си лежаха на масата в моята стая, отворени все на същата страница. Дано мога да се явя на допълнителна дата. Ще е жалко да загубя годината.
„За нас войната още не е свършила“ — спомних си думите на шефа. Ще разбере ли тя тази истина? Трябва. Може би след няколко часа ще се върна в Краков. Кой от нас — служителите на отдела за борба с въоръженото нелегално движение — можеше да бъде сигурен, че ще се върне? Законите на борбата са такива… Кой е можел да предположи, че именно на Любон ще се проведе финалът на акцията, представляваща върха на нашата неколкомесечна работа?
Казек беше седнал до едно дърво край пътя за върха и тихичко си подсвиркваше. Ако не го бях чул, нямаше да го открия. Младият мъж скочи леко, беше ме съзрял отдалече. Израсъл по тези места, той беше частица от природата, лесно разпознаваше всеки звук, улавяше всеки шум.
Почерпих го цигара. Тръгнахме към първия двор. Той ми показа пълна с вода кофа. Най-сетне угасих жаждата си, след сельодката и водката гърлото ми беше сухо. Върнахме се към плевнята. Поръчах на Казек да извика Гриф. Нека и той самият подремне малко. Не му беше лесно да го събуди.
Най-накрая главатарят на бандата излезе. Беше махмурлия, протегна се, разтри сънените си очи…
Три часът и десет минути.
На изток небето избледняваше. Сумракът предвещаваше бързо развиделяване. Ранната мъгла закриваше долината. Започваше безоблачен, хубав ден.
— Защо толкова рано, има още време — каза с прозявка Гриф, — нали викаше, че ще дойдат около пет часа.
Със задоволство отбелязах, че командирът на „Вярусите“ още е замаян. Значи нощната разпивка е дала желания резултат.
— Уж тогава — отговорих, — обаче шефът на щаба предупреди, че може лично да дойде. Искаше да се запознае с теб. Радиостанцията е важно нещо. Ще държиш в ръцете си нашата връзка със Запада. Той ми каза, че ще дойдат призори, а вече започва да просветва. Бих искал всичко да мине добре.
— Наистина ли? Самият майор Мачей? — заинтригувано попита Гриф. — Защо не ми каза по-рано? Нямаше да пием толкова много, сега главата ми тежи.
— Затова те събудих така рано, той ще разговаря само с нас двамата — обяснявах на главатаря.
— Колко е часът?
— Три и двайсет — отвърнах.
— А ония спят като заклани — измърмори разтревожено Гриф.
— Ела да се умием — предложих му. — Ние двамата трябва да имаме приличен вид. Така е редно.
Плиснахме се със студена вода от поилката за добитъка. Гриф се посъвзе, а и аз се почувствувах по-добре.
— От коя посока ще дойдат?
— От запад, иззад Бабя Гура. Там е техният район.
— А как ще познаем, че са те? — не преставаше да пита главатарят. — Сигурно отпред ще върви разузнавач. Познаваш ли всичките?
— Не, но знам паролата. Достатъчно е да бъдем заедно с теб.
— Добре — съгласи се Гриф. — Най-напред ще събудя ония в плевнята, нищо не се знае, нека са готови. Ще мръднем нагоре двамата с теб, ще се притаим на хребета, до пътеката. Тук няма друг път, а оттам всичко се вижда.
Командирът на „Вярусите“ влезе в плевнята. Опитваше се да събуди потъналите в пиянски сън членове на бандата. Без особен успех. Само Казек стана. Предложих на Гриф: