„Вярусите“ не откъсваха поглед от радиотелеграфиста, който съсредоточено записваше шифрования текст, а после започна да изчуква знаците на предаваното съобщение.
Да знаеха само какъв Лондон беше това! Имахме късовълнова връзка не с Лондон, а с Краков. Радиостанцията на Воеводското управление за обществена сигурност в Краков беше получила уговорения сигнал от поляната под Любон и тутакси беше предала съобщение за чакащата наблизо група. Пръстенът се затвори. От поляната вече не можеше да се измъкне никой, който би могъл да предупреди мрежата на бандата.
Радиотелеграфистът прекъсна предаването, обаче не изключи радиостанцията, нито пък пристъпи към разшифроване на получения от „Лондон“ текст. Да, той явно чакаше нещо, поведението му беше неестествено.
Стефан и командирът на „онази група“, когото шефът нарече Диск, все още не идваха.
Във въздуха надвисна напрегнатост, която се прероди в мъчителен, непоносим миг на очакване. Наистина, мълчанието трая едва няколко секунди, може би и повече, със сигурност повече, но това беше достатъчно, за да се усети как напрежението нараства.
Грожни се озърна някак странно към Злом. Като че подушваше нещо. Улових погледа му, изпълнен с инстинктивно безпокойство. Гриф се въртеше нервно на мястото си, после наведе глава. Казек гледаше втренчено радиотелеграфиста. Зад прозореца Якса ходеше напред-назад… Свирукаше си тихо.
Надвисналата тишина беше изпълнена със заплаха.
„Нали сред тези четири стени те имат преимущество — мислех си. — Това, че на няколко десетки метра навън са нашите, няма никакво значение.“
Погледнах Стария, сякаш се надявах от очите или жестовете му да разбера какво ще стане след миг. Нему принадлежеше решението. Не знаех как той ще разиграе възникналото положение. Усещах, че нещо трябва да стане. Разкопчах машинално винтягата си, та в случай на нещо да посегна по-бързо към пистолета си. Зад прозореца някой се изкашля. Не, не беше Якса, а Сташек. С ъгълчето на окото си забелязах неговия плещест гръб, той отиде при Якса и му каза нещо, викайки му „колега“…
— Разшифрова ли текста? — попита изведнъж „началник-щаба“ седналия до апарата мъж. — Какво се кумиш толкова време?
Атмосферата тутакси стана по-малко напрегната. Радиотелеграфистът се зае с работата си, драскаше нещо в бележника, който извади от калъфа на радиостанцията.
В пруста влезе някой. Не не един човек, няколко души. На вратата застана Стефан, зад него стояха Диск и още двама от неговия „отряд“. Грожни пак се размърда неспокойно.
— Казах да дойдете само вие — обърна се към Диск майорът. — Защо водите всички тези хора?
Диск направи жест, сякаш искаше да отпрати дошлите с него мъже. Майорът го спря. Махна с ръка и каза:
— Хайде, добре, щом и без това са вече тук, ще прочета пред всички заповедта на нашето върховно командуване.
Той изчака новодошлите да се разположат удобно. Съзрях зад прозореца още един от нашите. Вече имахме числено превъзходство. Майорът извади спокойно от джоба си лист хартия и бавно го заразгръща, докато в същото време плъзгаше поглед по всички присъствуващи.
Разгъна листа и зачете:
— Заповед на върховното командуване — той спомена номера на заповедта и датата — към офицерите, подофицерите и редниците от нелегалната армия, бореща се за свобода.
Той замълча, пак погледна събраните в стаята, изпъна се и изкомандува:
— Мирно!!!
Най-напред скочиха нашите, „Вярусите“ станаха с известно закъснение. Майорът измери с поглед всички, като че правеше преглед, усмихна се, поизчака един миг и извика:
— Свободно!!!
Това беше уговореният знак. Нахвърлихме се като вихър върху бандитите. В стаята настана суматоха.
Нито един от бандитите не успя да извади пистолета си от кобура или да вдигне автомата си. Командата „Свободно!“ противоречеше поразително на това, което стана. Яките мишци на нашите момчета, заели добри позиции в стаята ги сграбчиха в здрава хватка. Решаващи бяха части от секундата, помогна ни пълната изненада. Уплашените бандити се съпротивляваха отчаяно. Светкавичните, силни удари предопределяха изхода на борбата на живот и смърт. Неумолим ръкопашен бой, страхотно усилие на мускули и воля…
Грожни, мъж с невероятна сила, вдигна едната ръка на Стефан нагоре и за малко не се освободи от неговата хватка. Стефан държеше здраво, не пускаше мощната лапа на бандита, мъчеше се да я извие, но напразно. На помощ му дойде Сташек, който заедно с началника вече се беше справил с Гриф. Строшената маса изтрещя, те рухнаха на пода. Миг на несигурност… и белезниците сухо изщракаха върху китките на бандита.