Казек и Злом вече бяха обезвредени, но дърпаха конвулсивно ръце от белезниците, с които беше скочил към държащите ги колеги радиотелеграфистът.
В суматохата не забелязах кога Стария е излязъл от стаята. След малко той се върна заедно със Сташек и Войтек. Водеха Якса и ятака, който се опитал да избяга.
Радиотелеграфистът предаде сигнал за групата в Нови Тарг. Сега идваше редът на мрежата от помагачи на бандата, които й бяха помогнали да действува толкова дълго. Нашите хора се пръснаха от Нови Тарг по конспиративните квартири, търсеха оръжието, търсеха онези, които биха могли да създадат нови банди.
Бандитите бяха обезвредени без изстрели, без използуване на оръжие. Вече нямаше да прогонват спокойния сън от очите на мирните жители на Подхале.
Поздравявахме се един друг. Завършен беше още един раздел от нашата борба.
„Бандата «Вяруси» престана да съществува“ — това бяха последните думи от краткия рапорт на Стария след приключване на акцията. Открих този рапорт в четвърти том от досието на шестдесет и втора страница. Прочетох го още веднъж, като донесение от бойното поле. Макар да бяха минали всъщност малко години, това време принадлежеше на далечната история.
Завръщахме се в Краков, слънцето се беше изкачило високо, позлатяваше добре познатата ми панорама на планината. Струваше ми се, че тази сутрин то свети по-ярко от обикновено.