— Че какво правят банкерите? Дават заеми. — Огъста сниши глас. — Дворцовият живот сигурно е ужасяващо скъп, мога да си го представя.
Лейди Морт застина. В нейната класа съществуваше такова табу: за пари не се говореше. В момента Огъста го нарушаваше по един скандален начин.
Огъста обаче имаше цел и я преследваше.
— Ако си отворите сметка в банка „Пиластър“, никога повече няма да имате каквито и да било подобни проблеми…
Лейди Морт се подразни, а може би и засегна. От друга страна, предлагаше й се забележителната привилегия да разполага с неограничен кредит в една от най-големите банки на света. Инстинктите й заповядваха да откаже високомерно, но алчността й я възпираше. Огъста ясно забеляза как се борят двете чувства на лицето й.
Не й предостави достатъчно време за размисъл.
— Моля, простете ми, задето съм така безобразно откровена — добави. — Просто исках да съм ви полезна.
Лейди Морт едва ли щеше да й повярва, но щеше да реши, че Огъста иска единствено да се подмаже на приближените на кралското семейство. Засега нямаше да прояви интерес към конкретните й подбуди, а Огъста също нямаше да й подсказва повече, не и тази вечер.
Лейди Морт се подвоуми още миг, след което заяви:
— Много сте мила.
Госпожа Мейпъл, майката на Емили, се върна от тоалетната и лейди Морт на свой ред тръгна натам. Когато излезе, на лицето й бе застинало леко смутено изражение, явно й бе неловко. Огъста знаеше, че докато пътуват с каретата към дома си, двамата с лорд Морт ще се съгласят, че търговците са хора прости и с ужасни маниери, граничещи с вулгарност; един ден обаче — при това съвсем скоро — той щеше да изгуби хиляда гвинеи на някой кон, а по същото време нейната шивачка щеше да поиска да й се плати сметка отпреди шест месеца, на стойност триста лири. И тогава двамата щяха да си припомнят предложението на Огъста и да решат, че търговците, макар и пълни простаци, понякога може да са полезни.
Огъста бе преодоляла и третото препятствие. Ако я бе преценила правилно, до шест месеца лейди Морт щеше да е затънала в дългове към банка „Пиластър“. Тогава щеше да научи какво точно иска Огъста от нея.
Дамите се събраха отново в салона на първия етаж и си взеха кафе. Лейди Морт се бе затворила в себе си, но необщителността й не прерастваше в грубост. След няколко минути мъжете се присъединиха към тях. Джоузеф отведе дякон Мейпъл на горния етаж, за да му покаже колекцията си. Огъста изпита задоволство: съпругът й постъпваше така единствено с хора, които харесваше. Емили започна да свири на пианото. Госпожа Мейпъл я помоли да изпее нещо, но тя се извини, че има настинка и твърдо продължи да отказва, въпреки молбите на майка си. Упорството й притесни Огъста — възможно бе момичето съвсем да не е толкова покорно, колкото изглеждаше.
Самата Огъста бе свършила работата си за вечерта; сега искаше всички да се разотидат, за да си припомни всичко, което се бе случило и да прецени какво точно е постигнала. В действителност не харесваше никого от присъстващите, с изключение на Майкъл Фортескю. Въпреки това се насили да прояви учтивост и да разговаря с тях още цял час. Реши, че Хобс е захапал въдицата; Фортескю бе сключил сделка и щеше да изпълни своята част; лейди Морт бе съзряла хлъзгавия гибелен склон и бе въпрос единствено на време да се плъзне надолу по него. Огъста изпитваше облекчение и дълбоко задоволство.
Когато гостите най-подир си тръгнаха, Едуард бе готов веднага да хукне към клуба си, но майка му го спря.
— Седни и ме изслушай за момент — каза му тя. — Искам да поговоря с теб и баща ти.
Джоузеф, който бе тръгнал към спалнята си, се върна и седна отново. Тя се обърна първо към него:
— Кога ще направиш Едуард партньор в банката?
Джоузеф мигновено се ядоса.
— Когато стане по-възрастен.
— Аз обаче чух, че е възможно Хю да стане партньор, а пък той е три години по-млад от Едуард.
Макар Огъста да нямаше представа как се правят пари, винаги знаеше какво се случва в банката, поне що се отнася до личния напредък (или обратното) на членовете на семейството. Мъжете обикновено не обсъждаха работата си пред дами, но Огъста им измъкваше всичко, което я интересуваше, когато идваха да пият чай в дома й.
— Старшинството по възраст е само един от начините за определяне дали даден човек е квалифициран за партньор — раздразнено отвърна Джоузеф. — Друг такъв начин е способността да привличаш клиенти, която Хю притежава в много по-голяма степен от всички останали младежи, които съм виждал. Критерии могат да бъдат също голямо капиталовложение в банката, висок социален статус или пък политическо влияние. Страхувам се, че към момента Едуард не покрива нито един от тях.