— По-точно, в банка „Глазгоу“.
— О, боже! — промълви Соли.
— Не разбирам — намеси се Мейзи.
Соли й обясни:
— „Градска банка на Глазгоу“ фалира.
— О, не! — извика тя. Идеше й да се разплаче.
Дани кимна:
— Всички тези шилинги, платени от съвестните, бедни работници — изгубени от онези глупаци с цилиндри. А после се чудят защо се говори за революция! — Въздъхна. — Откакто това стана, се опитвам да спася асоциацията, но работата е безнадеждна. Затова се отказах.
Кинго внезапно взе думата:
— Господин Робинсън, съжалявам за вас и членовете на асоциацията ви. Бихте ли искали да се подкрепите? Вървели сте пеша цели единайсет километра, ако идвате от гарата.
— Да, ще приема — и ви благодаря.
Мейзи се обърна към останалите:
— Ще заведа Дани вътре, а вие си довършете разходката.
Усещаше, че брат й е силно засегнат и искаше да остане насаме с него, за да разбере какво може да стори, за да облекчи болката му.
Другите очевидно също разбираха размерите на трагедията. Кинго предложи:
— Ще останете ли през нощта, господин Робинсън?
Мейзи трепна. Кинго проявяваше прекалено великодушие. Едно бе да размени няколко любезни думи с Дани тук, в парка; ако брат й останеше за през нощта, Кинго и приятелите му, посветили живота си на преследването на удоволствия, скоро щяха да се отегчат от грубите му дрехи и работническите тревоги. Тогава щяха да го пренебрегнат и да се държат високомерно с него, а той щеше да се почувства още по-силно наранен.
Дани обаче отвърна:
— Довечера трябва да се върна в Лондон. Дойдох само да прекарам няколко часа със сестра си.
Кинго продължи:
— В такъв случай, позволете да ви изпратя до гарата с моята карета, когато решите, че сте готов.
— Това би било много мило от ваша страна.
Мейзи хвана брат си за ръката.
— Ела с мен и ще поискам да ти дадат обяд.
След като Дани потегли за Лондон, Мейзи се присъедини към Соли за кратка следобедна дрямка.
Соли лежеше на леглото, облечен в червен копринен халат, и я наблюдаваше как се съблича.
— Не мога да спася асоциацията на Дан — каза той. — Дори и да ми звучеше смислено от финансова гледна точка — а това не е така — не бих могъл да убедя останалите партньори.
Мейзи изведнъж изпита силна привързаност и благодарност към него. Не го беше молила да помага на Дани.
— Ти си толкова добър — отрони. После се приближи, разгърна халата му и целуна големия му корем. — Вече направи толкова много за семейството ми и няма никаква причина да се извиняваш. Освен това Дани не би взел нищо от теб, както знаеш. Прекалено е горд.
— Но какво ще прави?
Тя смъкна фустите си, прекрачи ги и нави надолу чорапите си.
— Утре има среща с Обединеното дружество на инженерите. Иска да стане член на парламента и се надява, че те ще го спонсорират.
— И предполагам, че ще настоява за по-строги банкови регулации.
— Ти против това ли си?
— Не обичаме особено правителството да ни нарежда какво да правим. Вярно е, че има твърде много кризи, сривове и фалити, но сигурно ще са още повече, ако политиците управляват банките. — Той се претърколи на една страна и подпря главата си на свитата си ръка, за да я вижда по-добре, докато тя събличаше бельото си. — Иска ми се да не те оставях тази вечер.
На Мейзи й се искаше същото. Част от нея изпитваше въодушевление заради перспективата да бъде с Хю, когато Соли го няма, но това я караше да се чувства още по-виновна.
— Нямам нищо против — каза му.
— Толкова се срамувам от семейството си.
— А не би трябвало.
Беше еврейската Пасха и Соли отиваше да празнува ритуала седер заедно с родителите си. Мейзи не бе поканена. Тя разбираше защо Бен Грийнборн не я харесва и отчасти смяташе, че си е заслужила отношението му, но Соли много се разстройваше от него. Той сигурно би се скарал с баща си, ако Мейзи му бе позволила. Тя обаче не желаеше и това да й тежи на съвестта, затова настоя да продължава да се вижда с родителите си и да се държи нормално.
— Сигурна ли си, че нямаш нищо против — разтревожено я попита той.
— Напълно. Виж, ако държах толкова на празника, можеше да отида в Манчестър и да прекарам Пасха с родителите си. — Замисли се за миг. — Всъщност аз отдавна не се чувствам свързана с тези еврейски неща, не и откакто напуснахме Русия. Когато пристигнахме в Англия, в града нямаше други евреи. Хората в цирка пък като цяло не принадлежат към никоя религия. Макар че се омъжих за евреин, семейството ти ме кара да се чувствам нежелана. Съдбата ми е винаги да бъда външен човек и да гледам отстрани, но честно да ти кажа, това не ми пречи. Господ никога не е правил нищо за мен. — Усмихна му се. — Мама казва, че Господ те е пратил при мен, но това са глупости. Спечелих те съвсем сама.