Именно там, на улицата, се бе запознал с Нора. Отишъл бе до магазина на Питър Робинсън на „Оксфорд стрийт“ — някога тук се бяха продавали ленени платове, но сега го наричаха „универсален магазин“ — за да купи подарък за сестра си Доти. Възнамеряваше веднага след това да се качи на влака за Фолкстън. Само че се чувстваше толкова отвратително, че не знаеше как ще застане пред семейството си. Обзе го някаква парализа, не бе в състояние дори да избере подаръка. Излезе си с празни ръце, а вече се стъмваше. Тъкмо тогава Нора буквално се сблъска с него: спъна се, а той я улови, за да не падне.
Никога нямаше да забрави усещането, когато се озова в прегръдките му. Макар че цялата бе увита в дрехи, тялото й бе меко и податливо. Миришеше на нежен парфюм и топла кожа. За кратък миг студената тъмна лондонска улица изчезна и той се озова в един изолиран свят, изпълнен с неочаквана наслада. А после тя изтърва покупката си, керамична ваза, която се разби на паважа. Възкликна слисано и лицето й се изкриви, сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи. Естествено, Хю настоя да възстанови счупената ваза.
Тя бе една-две години по-млада от него, на двайсет и четири или двайсет и пет. Имаше красиво обло лице, под бонето й се подаваха пясъчноруси къдрици, а дрехите й бяха евтини, но хубави: розова вълнена рокля с избродирани цветя, отзад с турнюр, и плътно прилепнал тъмносин кадифен жакет, поръбен със заешка кожа. Говореше с провлачен кокни акцент.
Докато купуваха вазата, Хю мимоходом спомена, че не може да избере подарък за сестра си. Нора му предложи да вземе хубав, пъстър чадър, след което настоя да му помогне при избора.
Накрая я откара до дома й с наетия файтон. Тя му каза, че живее с баща си — пътуващ търговец на „патентовани лекове“. Майка й бе починала. Кварталът, в който живееше, съвсем не бе толкова хубав, както бе предполагал — обитателите му бяха по-скоро от бедната работническа класа, отколкото от средната.
Предположи, че повече няма да я срещне и в неделя, докато бе във Фолкстън, през целия ден разсъждаваше мрачно за Мейзи. В понеделник в банката получи бележка от Нора. Благодареше му за добрината му. Почеркът й бе дребен, прилежен и женствен (както забеляза, преди да смачка писъмцето на топка и да го пусне в кошчето за боклук).
На другия ден, когато по обяд излезе от банката, за да си поръча порция агнешки котлети в близкото бистро, я видя да се задава срещу него по улицата. Първоначално не я разпозна, просто си помисли, че има хубаво личице, а после му се усмихна и той си припомни коя е. Свали шапката си за поздрав, а пък Нора спря да си поговорят. Разказа му, изчервена, че работи като помощничка на един майстор на корсети; в момента се връщаше в ателието след посещение при клиентка. Воден от неочакван импулс, той я покани да отиде на танци с него същата вечер.
Тя отговори, че би дошла с удоволствие, но няма достатъчно хубава шапка, затова той я заведе в магазин за шапки, купи й една и така въпросът бе решен.
Връзката им се развиваше главно докато пазаруваха. Нора никога не бе притежавала много и изобщо не я бе срам да показва колко е доволна от богатството на Хю. На него пък му харесваше да й купува ръкавици, обувки, палто, гривни и въобще всичко, което тя пожелаеше. Сестра му, с цялата мъдрост на дванайсетте си години, бе заявила, че Нора го харесва само заради парите му.
Той се разсмя и отвърна.
— Че кой би ме обичал заради външността ми?
Мейзи не изчезна от ума му — той на практика мислеше за нея всеки ден — но спомените вече не го потапяха в отчаяние. Сега бе намерил нещо, което да очаква с нетърпение: следващата си среща с Нора. Само за няколко седмици тя му бе върнала joie de vivre, радостта от живота.
По време на една от пазарните им обиколки, в магазин за кожени облекла на „Бонд стрийт“ срещнаха Мейзи. Хю бе обзет от стеснителност, но представи двете жени една на друга. Нора напълно се слиса, че се е запознала с госпожа Соломон Грийнборн. Мейзи ги покани на чай в къщата на улица „Пикадили“. Същата вечер Хю отново срещна Мейзи на един бал. За негова изненада, Мейзи се изказа доста нелюбезно за Нора. „Съжалявам, но не я харесвам“, беше казала. „Според мен е коравосърдечна и алчна и не вярвам, че изобщо те обича. За бога, не се жени за нея!“
Хю се почувства и наранен, и обиден. В крайна сметка реши, че Мейзи просто ревнува. А и в крайна сметка, той не мислеше за брак.