Когато представлението свърши, излязоха навън в мъглата, която бе много гъста и имаше вкус на сажди. Обвиха шалове около вратовете и устите си и поеха към дома на Нора в Камдън Таун.
Все едно се намираха под вода. Звуците бяха приглушени, а хора и предмети изникваха от мъглата неочаквано и без предупреждение: проститутка се опитваше да привлече клиенти, застанала под уличен фенер; някакъв пияница с препъване излезе от кръчмата; полицай правеше обичайните си обиколки; уличен метач мина пред тях; по пътя пропълзя карета, на чиято капра висеше фенер; от канавката ги изгледа мокро куче, а в една малка уличка пробяга котка с блестящи очи. Хю и Нора се държаха за ръце и от време на време спираха на най-тъмните местенца, за да придърпат надолу шаловете си и да се целунат. Устните на Нора бяха меки и податливи, освен това тя му позволяваше да мушне ръка под палтото й и да погали гърдите й. Заради мъглата всичко изглеждаше тайнствено, прикрито и романтично.
Обикновено я оставяше на ъгъла на улицата й, но тази вечер заради мъглата я изпрати чак до входната врата. Там отново му се прииска да я целуне, но се страхуваше, че баща й може да отвори вратата и да ги види. Нора обаче го изненада с предложението:
— Искаш ли да влезеш?
Никога не бе влизал в къщата й.
— Какво ще си помисли баща ти?
— Той отиде в Хъдърсфийлд — обясни тя и отвори вратата.
Когато Хю прекрачи прага, сърцето му биеше много бързо. Не знаеше какво ще стане сега, но бе уверен, че ще бъде вълнуващо. Помогна на Нора да си свали пелерината и изпълненият му с копнеж поглед се спря върху заоблените форми под небесносинята й рокля.
Къщичката бе миниатюрна, по-малка дори от дома на майка му във Фолкстън. Стълбището заемаше по-голямата част от тясното антре, в което имаше две врати. Вероятно едната водеше към всекидневна в предната част на къщата, а втората — към кухня в задната. На горния етаж сигурно имаше две спални. В кухнята щеше да намери метална вана, а тоалетната бе в задния двор.
Хю остави шапката и палтото си на закачалката. От кухнята се разнесе лай на куче. Нора отвори вратата и пусна в помещението малък черен шотландски териер с вързана около врата синя панделка. Кучето я поздрави възторжено, след което започна предпазливо да обикаля около Хю.
— Блеки ме пази, когато татко го няма — обясни Нора, а на Хю му направи впечатление, че думите й могат да се тълкуват по два начина.
Последва Нора във всекидневната. Мебелите бяха стари и захабени, но Нора бе освежила стаята с предмети, които бяха купували заедно: весели възглавнички, пъстър килим и картина, на която бе изобразен замъкът Балморал. Сега запали една свещ и дръпна пердетата.
Хю стоеше в средата на стаята и се чудеше къде да се дене. След малко Нора го извади от затруднението му с молбата:
— Виж дали можеш да разпалиш огъня.
В камината имаше жар. Хю прибави подпалки и с помощта на неголямото духало съживи въглените.
Когато след малко се обърна, тя се бе настанила на кушетката. Свалила бе шапката си, а косите й бяха разпуснати. Потупа мястото до себе си и той покорно седна. Блеки го гледаше ревниво и Хю се зачуди как да разкара кучето от стаята.
Държаха се за ръце и се взираха в огъня. Хю изпитваше спокойствие. Не можеше да си представи, че би искал да прави каквото и да било друго, до края на живота си. След известно време отново я целуна. Внимателно докосна гърдата й. Тя бе топла и изпълни дланта му. Стисна я нежно, а Нора силно въздъхна. Хю не се бе чувствал толкова добре от години, но искаше повече. Целуна я по-силно, без да спира да докосва гърдите й.
Малко по малко тя се отпускаше назад, докато в един момент Хю почти бе легнал отгоре й. И двамата се задъхаха. Той бе сигурен, че Нора усеща твърдия му член, притиснат към заобленото й бедро. Далечното гласче на съвестта му настояваше, че в момента се възползва от момичето, чийто баща отсъства; но гласчето бе съвсем слабо и не можеше да победи желанието, което се надигаше в него като изригващ вулкан.
Копнееше да докосне най-интимните й места. Плъзна ръка между краката й. Тя моментално замръзна, а кучето започна да лае, усетило напрежението. Хю леко се отдръпна и предложи:
— Хайде да изкараме кучето отвън.
Нора изглеждаше притеснена.
— Може би трябва да престанем.
Хю не би могъл да понесе дори самата мисъл за спиране. Същевременно изразът „може би“ го окуражи.
— Не мога да спра сега — отвърна. — Изкарай кучето.