— Но… ние не сме дори сгодени, нито нищо.
— Може да се сгодим — заяви той, без изобщо да помисли.
Нора леко пребледня.
— Сериозно ли говориш?
Той си задаваше същия въпрос. Още от самото начало разглеждаше взаимоотношенията им само като флирт, а не сериозно ухажване; същевременно, само преди няколко минути си мислеше, че би бил щастлив да прекара остатъка от живота си пред камината, хванал ръцете на Нора. Дали действително искаше да се ожени за нея? Осъзна, че е така, всъщност идеята много му допадаше. Щеше да има проблеми, естествено. Семейството му щеше да каже, че сключва неравностоен брак с жена с много по-нисък социален статус. Можеха да вървят по дяволите. Той бе на двайсет и шест години, печелеше хиляда лири годишно и съвсем скоро щеше да стане партньор в една от най-престижните банки в света: можеше да се ожени, за която поиска! Майка му щеше да се обезпокои, но пак щеше да го подкрепи, тъй като мечтаеше да види сина си щастлив. А останалите да приказват, каквото си искат. И без това никога не бяха направили нищо за него.
Погледна към Нора — розова, хубава и мила — която лежеше по гръб на старата кушетка с разпиляна около раменете коса. Желаеше я много силно, при това веднага, по възможно най-бързия начин. Останал бе сам прекалено дълго. Мейзи очевидно се бе установила добре със Соли и това бе окончателното й решение. Тя никога нямаше да стане негова. Време бе да си намери някоя сърдечна, мека и топла жена, която да споделя леглото и живота му. Какво пречеше да е Нора?
Щракна с пръсти на кучето.
— Ела тук, Блеки!
То се приближи, макар и все още нащрек. Хю го погали по главата, после сграбчи панделката около врата му.
— Ела да пазиш антрето — каза и го изнесе отвън.
Затвори вратата. Кучето излая два пъти, после се умълча и укроти.
Той седна до Нора и взе ръката й в своята. Тя го погледна предпазливо. Хю я попита:
— Нора, ще се омъжиш ли за мен?
Цялото й лице пламна.
— Да.
Наведе се и я целуна. Нора отвори уста и го целуна страстно в отговор. Хю докосна коляното й. Тя хвана ръката му и я насочи под полите на роклята си, нагоре по краката си, до мястото, където се събираха бедрата й. През бархетната материя на бельото й усещаше грубите косми и нежната плът на венериния й хълм. Устните й се плъзнаха по бузата му, спряха до ухото му и Нора прошепна:
— Хю, скъпи, вземи ме, направи ме своя! Тази нощ, веднага!
— Да — дрезгаво отвърна той. — Да.
II
Балът с маски на херцогиня Тенби бе първото голямо събитие от лондонския сезон през 1879 г. От седмици всички говореха само за него. Харчеха се състояния за великолепни облекла, а хората бяха готови на невероятни неща, за да получат покана.
Огъста и Джоузеф Пиластър не бяха поканени. Това не бе особено изненадващо, тъй като те не принадлежаха към най-висшите кръгове на лондонското общество. Обаче Огъста искаше да отиде, затова просто реши, че ще го направи.
Веднага щом чу за бала, спомена за него пред Хариет Морт, на която очевидно й стана неловко, но не каза нищо. Като придворна дама на кралицата лейди Морт имаше голяма власт в обществото; освен това бе далечна братовчедка на херцогиня Тенби. Тя обаче не предложи на Огъста да й издейства покана.
Огъста провери сметката на лорд Морт в банка „Пиластър“ и установи, че бе надхвърлил кредита си с хиляда лири. На следващия ден той получи бележка, в която го питаха кога смята да възстанови разликата.
Огъста посети лейди Морт още същия ден. Извини се и обясни, че писмото е изпратено погрешка и отговорният за това служител е уволнен. После отново спомена бала.
Обикновено невъзмутимото лице на лейди Морт за миг се оживи, а в погледа й проблесна чиста омраза. Разбрала бе сделката, която й се предлагаше. Огъста запази хладнокръвие. Не искаше да я харесват, искаше само да използва лейди Морт. А пък благородничката бе изправена пред простичък избор: да използва влиянието си, за да издейства покана на Огъста за бала, или да намери хиляда лири, за да плати надвишения кредит. Тя избра по-лесния вариант — и поканите пристигнаха на другия ден.
Огъста се дразнеше, че лейди Морт не й е помогнала доброволно. Обидно бе, че се бе наложило да я принуждава. Изпълнена със злост, Огъста я накара да вземе покана и за Едуард.
Огъста щеше да се маскира като кралица Елизабет, а Джоузеф — като граф Лестър. В нощта на самия бал вечеряха у дома, след което се преоблякоха. Когато бе готова, Огъста отиде в стаята на съпруга си да му помогне с костюма и да поговорят за племенника му Хю.