И тъкмо когато си помисли за принца, отвън се разнесоха ликуващи приветствия и ръкопляскане: кралската особа бе пристигнала.
Миг по-късно влязоха принцът и принцеса Александра, облечени като крал Артур и кралица Гуиневир. Следваше ги антуражът им в ролята на средновековни дами и рицари в бойни доспехи. Музикантите рязко прекъснаха валса от Щраус, който изпълняваха и започнаха да свирят националния химн. Всички гости във фоайето се поклониха или направиха реверанс, а чакащите на стълбището се разделиха като Червено море пред кралската двойка. „Принцът става все по-дебел с всяка изминала година“, помисли си Огъста, докато правеше реверанс. Не бе сигурна дали в брадата му са се появили сиви косми, но темето му бързо оплешивяваше. Винаги бе съжалявала красивата принцеса, която трябваше да понася толкова много от съпруга си — прахосник, гуляйджия и любител на флиртовете.
Херцогът и херцогинята, застанали на върха на стълбището, приветстваха гостите си и ги въведоха в балната зала. Хората, които бяха на стълбището, побързаха да тръгнат след тях.
Край стените на просторната бална зала бяха наредени купища цветя от оранжерията в провинциалното имение на Тенби. Светлината на хиляди свещи се отразяваше във високите огледала, разположени между прозорците. Лакеите, които разнасяха чаши с шампанско, бяха облечени като придворни от Елизабетинската епоха — с плътно прилепнали панталони и къси отворени жакети. Принцът и принцесата бяха отведени към подиум в единия край на помещението. За тях бе организирано нещо като демонстрация: част от хората с по-интересни и красиви костюми щяха да минат пред височайшата двойка, за да им ги покажат. Първата групичка дойде от салона, веднага щом двамата заеха местата си. В близост до подиума се струпаха доста хора и изведнъж Огъста се озова плътно притисната до граф Де Тьокьоли.
— Какво прекрасно момиче е съпругата на племенника ви, госпожо Пиластър — отбеляза той.
Огъста му се усмихна ледено.
— Много великодушно от ваша страна, графе.
Той повдигна едната си вежда.
— Дали усещам неодобрителна нотка? Несъмнено вие бихте предпочели Хю да бе избрал невеста от собствената си класа.
— Знаете отговора ми и без да ви го казвам.
— Да, но чарът й е неустоим.
— Безспорно.
— По-късно сигурно ще я поканя на танц. Как мислите, дали ще приеме?
Огъста не можа да се сдържи и отвърна с отрова в гласа:
— Сигурна съм в това. Тя не е твърде придирчива.
Обърна му гръб. Е, сигурно искаше твърде много. Не можеше да се надява, че Нора ще се въвлече в някакво скандално произшествие с графа…
Изведнъж получи вдъхновение.
Графът бе критичният фактор, катализаторът. Ако го събереше с Нора, това би била взривоопасна комбинация.
Мислите й бясно препускаха. Тази вечер бе идеалната възможност. Трябваше да го направи сега.
Леко задъхана от вълнение, Огъста се огледа. Забеляза Мики и отиде при него.
— Искам да направиш нещо за мен — сега, бързо! — каза му.
Мики я погледна разбиращо.
— Каквото пожелаете — отвърна приглушено.
Тя пренебрегна намека му.
— Познаваш ли граф Де Тьокьоли?
— Разбира се. Всички дипломати се познават помежду си.
— Кажи му, че Нора е точно такава, каквато изглежда.
Устните на Мики се извиха в половинчата усмивка.
— Само това ли?
— Можеш да поукрасиш, ако искаш.
— Дали да намекна, че знам за тази липса на класа от… ами, от личен опит?
Този разговор вече излизаше извън границите на благоприличието, но идеята на Мики бе добра, така че Огъста кимна.
— Още по-добре.
— Нали знаете как ще постъпи той? — попита я Мики.
— Сигурна съм, че ще й отправи неприлично предложение.
— Ако това искате…
— Да.
Мики кимна.
— Аз съм ваш роб — и за това, и за всичко останало.
Огъста нетърпеливо махна с ръка: беше прекалено напрегната, за да слуша комплименти. Потърси с поглед Нора и я откри да наблюдава удивено разточителното обзавеждане, пищната украса и екстравагантните костюми. Момичето никога не бе виждало нещо подобно. В момента бе изоставило всяка предпазливост. Огъста също загърби по-нататъшните размишления и бързо си проправи път към Нора.