След миг прошепна в ухото й:
— Един съвет.
— Сигурна съм, че ще ми е много полезен — отвърна Нора.
Вероятно Хю, воден от желанието си да си отмъсти, й бе описал характера на Огъста в много черни краски. Нора обаче не бе настроена враждебно, което определено говореше в нейна полза. Изглежда все още не си бе извадила изводи по отношение на Огъста и не се държеше нито сърдечно, нито студено с нея.
По-възрастната жена каза:
— Забелязах, че говориш с граф Де Тьокьоли.
— Дърт мръсник — веднага отсече Нора.
Огъста потръпна заради просташкия израз, но имаше цел, затова продължи:
— Внимавай с него, ако си цениш доброто име.
— Да внимавам? — почуди се Нора. — Какво точно имате предвид?
— Бъди учтива, разбира се. Но, каквото и да се случи, не му позволявай никакви волности. И най-лекото поощрение му стига, а ако не бъде веднага сложен на мястото му, може да предизвика много неловка ситуация.
Нора кимна с разбиране.
— Не се безпокойте, знам как да се справям с подобни типове.
Хю бе застанал наблизо и говореше с херцог Кингсбридж. Сега забеляза Огъста, на лицето му се изписа подозрение и той побърза да дойде при съпругата си. Само че Огъста вече бе казала всичко, което искаше да каже, така че се извърна да наблюдава шествието от маскирани гости. Свършила си бе работата: семената бяха засети. Сега трябваше да чака, изпълнена с напрежение — и да се надява на най-добрия възможен резултат.
В момента пред принца се показваше част от кръга „Марлборо“, включително херцог и херцогиня Кингсбридж, както и Соли и Мейзи Грийнборн. Всички те бяха облечени като източни владетели — шахове, паши и султани — и вместо да му се кланят и да правят реверанси, коленичеха и правеха теманета, което накара едрия принц да се разсмее и предизвика бурни аплодисменти от тълпата наоколо. Огъста мразеше Мейзи Грийнборн, но сега едва я забеляза. В ума си трескаво прехвърляше варианти. Имаше стотици възможности замисълът й да се обърка: Де Тьокьоли да хареса друго хубавичко момиче; Нора да се справи с него по елегантен начин; Хю да не се отдели от жена си и Де Тьокьоли да не успее да се приближи и да стори нещо обидно. С известна доза късмет обаче малката драма, която бе планирала, щеше да се случи — и тогава със сигурност щеше да се вдигне врява.
Шествието пред принца почти бе приключило, когато — за слисване и ужас на Огъста — тя забеляза Дейвид Мидълтън, който си пробиваше път през тълпата. Идваше в нейната посока.
Не го бе виждала от шест години, когато я бе разпитвал за смъртта на брат си Питър в училището „Уиндфийлд“. Тогава му бе казала, че и двамата свидетели, Хю Пиластър и Антонио Силва, са заминали в чужбина. Но сега Хю се бе върнал, а ето, че и Мидълтън се бе появил. Как бе възможно някакъв си най-обикновен адвокат да получи покана за подобно грандиозно събитие? После в паметта й се промъкна неясен спомен — Мидълтън бе далечен роднина на херцог Тенби. Не би могла да предвиди, че ще се случи нещо подобно. Това бе потенциална катастрофа. „Не мога да се сещам за всичко!“, почти обезумяла си помисли тя.
За неин ужас, Мидълтън се насочи право към Хю. Огъста се придвижи малко по-наблизо през стълпилите се край подиума хора. Чу Мидълтън да казва:
— Здравейте, Пиластър, разбрах, че сте се върнали в Англия. Помните ли ме? Аз съм братът на Питър Мидълтън.
Огъста се обърна с гръб, за да не я забележи. После напрегна слух, за да долови думите им през глъчката наоколо.
— Спомням си — вие бяхте на разпита по време на следствието — отвърна Хю. — Позволете ми да ви представя съпругата си.
— Здравейте, госпожо Пиластър — поздрави Мидълтън незаинтересовано и побърза да се обърне отново към Хю. — Сигурно знаете, че аз изобщо не бях доволен от резултатите от онова разследване.
Огъста изстина. Мидълтън сигурно си бе изгубил ума. Напълно бе вманиачен, щом така грубо и директно повдигаше подобна тема насред бал с маски. Това бе нетърпимо! Нима горкичкият Теди никога нямаше да се освободи от тежестта на онова старо подозрение?
Не успя да чуе отговора на Хю, но тонът му бе внимателно преценен и неутрален.
Гласът на Мидълтън се извиси и тя чу следващата му реплика:
— Трябва да знаете, че цялото училище се съмнява в разказа на Едуард как се опитал да спаси брат ми от удавяне.
Огъста се напрегна от ужас в очакване на отговора на Хю. Той обаче продължаваше да се държи благоразумно и предпазливо. Не спомена нищо за случилото се преди толкова години.