Изведнъж до нея се появи Мики. Лицето му като маска — спокойно, с вежливо изражение. Тя обаче забеляза как са се стегнали раменете му и осъзна, че е напрегнат.
— Това е онзи тип Мидълтън, нали? — промърмори Мики в ухото й.
Тя само кимна.
— Стори ми се, че го познах.
— Шшт, слушай! — подкани го тя.
Мидълтън бе започнал да се държи леко агресивно.
— Смятам, че знаете истината за случилото се! — предизвикателно заяви той.
— Така ли? — Гласът на Хю също бе станал по-силен, а и тонът му не бе така приятелски.
— Простете ми, задето съм така безцеремонен, Пиластър. Той бе мой брат. От години се чудя какво точно е станало. Не смятате ли, че имам правото да науча?
Настъпи мълчание. Огъста добре знаеше, че подобен призив към чувството за правда и неправда е в състояние да трогне водения от лицемерна справедливост Хю. Искаше да се намеси, да ги накара да млъкнат, да промени темата или просто да разпръсне групичката, но това щеше да е равносилно на признание. Все едно със собствената си уста да заяви, че има нещо за криене. Затова остана като прикована на мястото си, безпомощна и ужасена, и продължи да напряга слух, за да чува думите им сред околните разговори.
Най-после Хю отговори:
— Не видях смъртта на Питър, Мидълтън. Не мога да ви разкажа какво се е случило. Не зная със сигурност, следователно не би било правилно да разсъждавам и да си вадя изводи.
— В такъв случай имате своите подозрения, така ли? Можете да предположите как е станало?
— Няма място за предположения в случаи като този. Това би било безотговорно. Казвате, че искате да научите истината. С две ръце съм „за“. Ако знаех истината, щях да се чувствам длъжен да я разкрия. Обаче тя не ми е известна.
— Смятам, че прикривате братовчед си!
Хю се засегна.
— По дяволите, Мидълтън, прекалявате! Разбирам, че сте разстроен и това е нормално. Но недейте да хвърляте съмнения върху честността ми!
— Е, все някой определено лъже — грубо заяви Мидълтън и след тези думи се отдалечи.
Огъста успя отново да си поеме дъх. От облекчение краката й се подкосиха и тя скришом се облегна на Мики, за да се задържи права. Безценните принципи на Хю този път бяха действали в нейна полза. Той подозираше, че Едуард е допринесъл за смъртта на Питър, но не би го споменал, защото това бяха само подозрения. А сега Мидълтън наистина бе разгневил Хю и го бе накарал от тук нататък упорито да му се противопоставя. Основната характеристика на джентълмена бе, че никога не лъже. За младите мъже като Хю предположението, че може би не казват истината, бе сериозна обида. Мидълтън и Хю едва ли щяха да разговарят повече.
Кризата се бе разразила неочаквано, като яростна лятна буря — и сериозно я бе уплашила. Но бе отминала също така бързо и сега Огъста, макар и силно изтощена, се чувстваше в безопасност.
Шествието пред височайшата двойка приключи. Музикантите подхванаха кадрил. Принцът поведе херцогинята към дансинга, а херцогът пое принцесата, за да оформят първата четворка. Бързо ги последваха и други групички. Танцът вървеше много спокойно, почти мудно, вероятно заради тежките костюми и прически на голяма част от гостите.
Огъста се обърна към Мики.
— Може би господин Мидълтън вече не представлява заплаха за нас.
— Не и ако Хю продължава да си държи устата затворена.
— И докато приятелят ти Силва си стои в Кордоба.
— Влиянието на семейството му намалява с всяка изминала година. Не смятам, че отново ще го видим в Европа.
— Хубаво. — Мислите на Огъста се върнаха към плана й. — Говори ли с Де Тьокьоли?
— Да.
— Добре.
— Само се надявам, че знаете какво правите.
Тя го изгледа укорително.
— Колко глупаво от моя страна! — заяви Мики. — Вие винаги знаете какво правите.
Вторият танц бе валс и Мики я покани учтиво да му „достави това удоволствие“. Когато Огъста бе още момиче, валсът се смяташе за неприличен, защото партньорите бяха твърде близко един до друг, а ръката на мъжа обгръщаше целия кръст на дамата му. Напоследък обаче дори кралските особи танцуваха валс.
Още щом Мики я взе в прегръдките си, тя усети промяна у себе си. Имаше чувството, че отново е на седемнайсет години и танцува със Странг. Когато Странг танцуваше, се грижеше за партньорката си, а не за собствените си крака. Мики притежаваше същия талант. С него Огъста се чувстваше млада, красива и напълно безгрижна. Долавяше отчетливо колко е гладка кожата на ръцете му, попиваше мъжкия му аромат, съчетание от тютюн и масло за коса, усещаше горещината на тялото му, което се притискаше в нейното. Изпита остра ревност към Рейчъл, която споделяше леглото му. Спомни си за миг сцената в спалнята на стария Сет отпреди шест години. Тя обаче изглеждаше нереална, като отдавна забравен сън и Огъста така и никога не бе повярвала напълно, че се е случила в действителност.