После леко стисна ръката й и я отведе от дансинга.
Съпругът й я чакаше.
— Това проклето момиче! — избухна Джоузеф. — Да направи такава сцена под носа на принца… Тя опозори цялото ни семейство — и без съмнение стана причина да изгубим голямата сделка!
Точно на такава реакция се бе надявала Огъста.
— Сега може би най-сетне ще повярваш, че Хю не може да стане партньор — заяви, без да крие триумфа си.
Джоузеф я изгледа преценяващо. За един кратък, ужасяващ миг тя се уплаши, че е прекалила. Че съпругът й ще се досети, че именно тя е организирала срамната случка. Но дори и да му бе минала подобна мисъл, той явно бързо я отхвърли, защото само каза:
— Права си, скъпа моя. Беше права през цялото време.
Хю насочваше Нора към изхода.
— Ние си тръгваме, разбира се — подхвърли той неопределено, докато минаваха покрай тях.
— Сега всички трябва да си идем — отвърна Огъста.
Същевременно обаче не искаше да си тръгнат веднага. Нещата не биваше да останат така. В противен случай имаше реална опасност утре, когато хората се поуспокояха, да сметнат, че инцидентът не е бил нито толкова значим, нито толкова неприятен, колкото изглеждаше на пръв поглед. За да избегне това, Огъста искаше да продължат в същия дух, тук и сега. Трябваше да има още изнервени жестове и сблъсъци, гневни думи и обвинения, които да не могат лесно да се забравят. Сложи длан върху ръката на Нора и я спря.
— Опитах се да те предупредя за граф де Тьокьоли! — каза обвинително.
Хю се намеси:
— Когато мъж като него обиди някоя дама на дансинга, тя няма кой знае какъв избор, освен да направи сцена.
— Не ставай смешен! — избухна Огъста. — Всяко добре възпитано момиче щеше да знае точно какво да стори. Трябваше да каже, че не се чувства добре и да прати да повикат каретата й!
Хю съзнаваше, че това е вярно и не се опита да го отрече. Огъста отново се разтревожи, че може да се успокоят и инцидентът да мине незабелязано и без последствия. Джоузеф обаче още бе ядосан и сега се обърна към Хю.
— Един бог знае колко успя да навредиш за една вечер и на семейството, и на банката!
Хю поаленя.
— Какво точно имаш предвид? — попита сковано.
Огъста със задоволство си каза, че Хю само влошава положението си, като кара Джоузеф да докаже обвинението. Беше прекалено млад и още не знаеше кога трябва да млъкне и тихо да се изниже.
Съпругът й се ядосваше все повече.
— Със сигурност изгубихме унгарската сделка, освен това никога повече няма да ни поканят на светско събитие с участието на кралски особи!
— Чудесно знам това — отвърна Хю. — Исках да разбера какво точно имаше предвид с думите, че аз съм навредил.
— Защото ти вкара в семейството жена, която не знае как да се държи в обществото!
„Става все по-добре и по-добре“, помисли си Огъста, обзета от злобно веселие.
Лицето на Хю в момента бе яркочервено, но той все още успяваше да сдържа яростта си.
— Нека само уточним това, да съм сигурен, че съм разбрал правилно. Съпругата на един Пиластър трябва да изтърпи всички обиди и унижения по време на танци, за да не застраши някоя сделка, така ли? Това ли е твоята философия?
Джоузеф се обиди жестоко.
— Ти, безочливо младо пале! — потръпна той побеснял. — Казвам, че като се ожени за момиче от по-долна класа, се лиши от правото си да станеш партньор в банката!
„Каза го!“, ликуваше Огъста. „Каза го!“
Хю бе така разтърсен, че млъкна слисано. За разлика от Огъста, той не бе обмислил всички ходове, не бе преценил какви ще са последствията от кавгата. Сега започваше да проумява истинското значение на случилото се. Тя наблюдаваше как се променя изражението му, как гневът преминава в тревога, после в разбиране и накрая — в отчаяние.
С усилие прикри победната си усмивка. Бе получила, каквото искаше. Беше спечелила. По-късно Джоузеф може би щеше да съжали за изказаната преценка, но едва ли щеше да оттегли думите си. Твърде горд бе, за да го стори.
— Това е, значи — промълви Хю накрая, като гледаше по-скоро Огъста, отколкото Джоузеф.
За своя изненада тя забеляза, че Хю сякаш всеки миг щеше да заплаче.
— Много добре, Огъста. Ти печелиш. Не знам как точно си го направила, но съм сигурен, че ти си причината за този инцидент. — Обърна се към Джоузеф. — Ти обаче трябва хубаво да го обмислиш, чичо Джоузеф. Трябва да решиш кой наистина го е грижа за банката… — Погледна отново и завърши с думите: — И кои са истинските й врагове.