III
Новините за падението на Хю се разнесоха из Сити за часове. Още преди да настъпи следобеда на следващия ден разни хора, които шумно бяха настоявали да го видят и се бяха опитвали да му пробутат схеми за правене на много пари — чрез проекти за железници, фабрики за стомана, корабостроителници, къщи в предградията и какво ли още не — се обаждаха да отменят уговорките си. В банката пък, чиновниците, които доскоро благоговееха пред него, сега се държаха с него както с всеки най-обикновен мениджър. Установи, че вече може да влезе в някое кафене на улиците около Централната банка на Англия, без мигновено да привлече куп хора, които настояват да узнаят какво е мнението му за канадската железопътна линия „Гранд Трънк“, цените на облигациите за Луизиана и американския национален дълг.
В стаята на партньорите се бе разразила свада. Чичо Самюъл бил възмутен, когато Джоузеф обявил, че Хю не може да стане партньор. Само че Младия Уилям подкрепил брат си Джоузеф, както и майор Хартшорн, а Самюъл останал малцинство.
Хю научи какво е станало между партньорите от Джонас Мълбъри, плешивия и вечно кисел главен чиновник.
— Длъжен съм да кажа, господин Хю, че съжалявам за това решение — бе споделил той с явна искреност. — Докато работехте като мой подчинен, никога не се опитахте да стоварите върху ми вината за собствените си грешки… за разлика от някои други членове на семейството, с които съм си имал вземане-даване в миналото.
— Не бих се осмелил, господин Мълбъри — отвърна Хю с усмивка.
Нора плака цяла седмица. Хю не я обвиняваше за случилото се. Никой не го бе принуждавал да се ожени за нея. Трябваше да поеме отговорността за собствените си решения. Ако семейството му притежаваше капка почтеност, би трябвало поне от благоприличие да застане зад него в този тежък момент. Той обаче никога не бе получавал подобна подкрепа от тях, не можеше да разчита и сега.
Когато Нора преодоля кризата си, стана много коравосърдечна. Разкри пред Хю една твърда страна на характера си, за която той не бе подозирал и която го изненада. Тя не можеше да разбере какво значение имаше партньорството за него. Той осъзна, че съпругата му няма особено развит усет по отношение на чуждите чувства, което леко го разочарова. Предполагаше, че се дължи на начина, по който бе израснала — в бедност и без майчина любов. Принудила се бе винаги да поставя собствените си интереси на първо място. И макар да бе леко разтърсен от отношението й, забравяше за това всяка нощ, когато се покатерваха на голямото си меко легло, облечени в дрехите си за сън, и правеха любов.
Негодуванието на Хю нарастваше като язва вътре в него, но той вече имаше съпруга, голяма нова къща и шестима слуги, които трябваше да издържа, така че бе принуден да остане в банката. Дадоха му собствена стая, на етажа над този на партньорите. Сложи голяма карта на Северна Америка на стената. Всеки понеделник сутрин обобщаваше накратко сделките от предишната седмица, свързани със Северна Америка и изпращаше резюмето по телеграфа на Сидни Мадлър в Ню Йорк. През втория понеделник след бала на херцогиня Тенби, в телеграфната зала на приземния етаж срещна непознат тъмнокос младеж на приблизително двайсет и една години. Хю се усмихна и попита:
— Здравейте, кой сте вие?
— Саймън Оливър — отвърна младият мъж с акцент, който слабо напомняше испански.
— Сигурно сте нов тук — предположи Хю и протегна ръка. — Аз съм Хю Пиластър.
— Здравейте — отвърна Оливър доста начумерено.
— Аз се занимавам със северноамериканските заеми — продължи Хю. — А вие?
— Аз съм деловодител на господин Едуард.
Хю направи връзката.
— От Южна Америка ли сте?
— Да, от Кордоба.
Наистина, така нещата се връзваха. Едуард се бе специализирал върху Южна Америка по принцип и Кордоба в частност и вероятно бе полезно да има до себе си чиновник, роден в тази държава — особено като се има предвид, че не говореше испански.
— Аз съм учил с посланика на Кордоба тук, Мики Миранда — спомена. — Сигурно го познавате.
— Той ми е братовчед.
— А!
Между двамата не се забелязваше роднинска прилика, но Оливър бе безупречно облечен, дрехите му бяха идеално ушити, изгладени и изчеткани, косата — сресана и оформена с помощта на специално масло, а обувките му блестяха. Без съмнение подражаваше на своя преуспял по-възрастен братовчед.