— Е, надявам се, че ви харесва да работите с нас.
— Благодаря ви.
Хю се върна замислен в кабинета си на горния етаж. Едуард наистина се нуждаеше от всяка помощ, която би могъл да получи. Хю обаче бе леко притеснен, че подобна длъжност, даваща възможност за влияние в банката, е заета от братовчед на Мики.
Безпокойството на Хю се оправда още след няколко дни.
Отново Мълбъри бе човекът, който му съобщи какво става в залата на партньорите. Мълбъри дойде в стаята на Хю с графика за плащанията, които банката трябваше да направи в Лондон от името на американското правителство. Истинският повод за посещението му обаче бе друг — искаше да поговорят. Издълженото му лице, с което приличаше на кокер шпаньол, бе по-мрачно и кисело от всякога.
— Не ми харесва това, господин Хю — заяви той. — Облигациите от Южна Америка никога не са добри.
— Няма да пускаме облигации за Южна Америка, нали?
Мълбъри обаче кимна.
— Господин Едуард го предложи и партньорите се съгласиха.
— За какво е заемът?
— Нова железопътна линия от столицата Палма до провинция Санта Мария.
— Където губернатор е Папа Миранда…
— Бащата на приятеля на господин Едуард, сеньор Миранда.
— Който е и чичо на деловодителя на Едуард, Саймън Оливър.
Мълбъри поклати глава неодобрително.
— Аз вече бях чиновник тук, когато преди петнайсет години правителството на Венецуела не изпълни задълженията си по взетия заем. Баща ми пък, мир на праха му, помнеше когато същото се е случило с Аржентина през 1828 г. А и само вижте мексиканските облигации — изплащат се дивиденти само от време на време. Кой е чувал за облигации, по които се изплащат дивиденти само от време на време?!
Хю кимна.
— А и инвеститорите, които предпочитат железници, могат да получат пет или шест процента върху парите си в Съединените щати — защо да ходят в Кордоба?!
— Именно!
Хю се почеса по главата.
— Ами, ще опитам да разбера какво точно мислят да правят.
Мълбъри размаха възбудено един сноп документи.
— Господин Самюъл ме помоли за обобщено извлечение на пасивите по вземанията от Далечния изток. Може вие да му отнесете справката.
Хю се усмихна широко.
— Мислите за всичко!
Взе документите и тръгна надолу към стаята на партньорите.
В момента там бяха само Самюъл и Джоузеф. Джоузеф диктуваше писма на стенографката, а Самюъл се взираше съсредоточено в картата на Китай. Хю остави доклада на бюрото на Самюъл и каза:
— Мълбъри ме помоли да ти донеса това.
— Благодаря — Самюъл вдигна глава и му се усмихна. — Нещо друго ли има?
— Да. Чудех се защо подкрепяме железопътната линия на Санта Мария?
Хю чу, че Джоузеф спря за миг да диктува, а после продължи.
Самюъл отвърна:
— Това определено не е най-привлекателната инвестиция, за която сме емитирали облигации. Но с подкрепата на името „Пиластър“ всичко би трябвало да е наред.
— Това може да се каже за абсолютно всяка емисия, която ни предлагат да издадем! — възрази Хю. — Причината да имаме толкова добра репутация е, че никога не предлагаме на инвеститорите облигации, които са само „наред“!
— Чичо ти Джоузеф смята, че Южна Америка може би е готова да се възроди.
Джоузеф чу името си и се намеси в разговора.
— Само топваме крак, да проверим как е температурата на водата.
— Това значи, че е рисковано.
— Ако прадядо ми никога не бе поемал рискове, нямаше да вложи всичките си пари в онзи робовладелчески кораб и днес банка „Пиластър“ нямаше да съществува.
Хю отново не се съгласи.
— Само че оттогава „Пиластър“ винаги оставя по-малките и склонни към спекулации финансови къщи да „проверяват“ непознатите води.
Чичо Джоузеф никак не обичаше да спорят с него и отсече раздразнено:
— Едно изключение няма да ни навреди.
— Само че желанието да направим изключение може да ни засегне много сериозно.
— Не е твоя работа да правиш подобни преценки.
Хю се намръщи. Инстинктът му не го бе подвел: в тази инвестиция нямаше никаква търговска логика, а и Джоузеф не можеше да я оправдае. Защо тогава я правеха? Веднага щом си зададе въпроса, отговорът му се наби в очите.
— Направили сте го, защото става дума за Едуард, нали? Искате да го окуражите, а това е първата сделка, която предлага, откакто е станал партньор. Затова му давате възможност да я сключи, макар че изгледите никак не са добри.