— Нямаш право да поставяш под съмнение мотивите ми!
— А ти нямаш право да рискуваш чуждите пари като услуга за сина си! Средствата за тази железопътна линия ще бъдат набрани от малки инвеститори от Брайтън и Харогейт. Ако железницата се провали, всички те ще загубят спестяванията си!
— Ти не си партньор и никой не ти иска мнение по въпроса!
Хю мразеше подобни резки, безпочвени промени на темата, затова отговорът му бе доста изнервен:
— Обаче съм Пиластър. И когато някой вреди на доброто име на банката, вреди и на мен!
Самюъл рязко се намеси:
— Мисля, че вече каза достатъчно, Хю…
Хю бе наясно, че трябва да млъкне, но не бе в състояние да се възпре.
— Не, страхувам се, че не съм казал достатъчно! — Осъзна, че крещи и се опита да снижи глас. — Така ще съсипете репутацията на банката. Доброто ни име е най-големият ни актив. Ако го използваме по този начин, все едно си хвърляме на вятъра капитала!
Чичо Джоузеф приключи с учтивостта.
— Не смей да седиш тук, в моята банка, и да ми изнасяш лекции върху принципите на инвестирането, нагъл малък фукльо такъв! Излез от стаята!
В продължение на цяла минута Хю се взираше в чичо си. Беше побеснял и същевременно — потиснат. Глупавият и слаб Едуард бе станал партньор и сега подтикваше банката да сключва лоши сделки, подкрепян от безразсъдния си баща. И никой не можеше да стори нищо по въпроса. Кипящ от негодувание и чувство за безсилие, Хю излезе и тръшна вратата зад себе си.
След десет минути тръгна към Соли Грийнборн, за да го помоли да му даде работа.
Не беше сигурен, че Грийнборн ще иска да го вземе. На теория Хю би бил голяма придобивка за всяка банка заради контактите си със Съединените щати и Канада. Само че банкерите смятаха кражбата на висши служители от конкурентите си за нечестна игра, а това не бе джентълменско и се избягваше. Освен това Грийнборн можеше да се уплаши, че Хю ще разкрива тайните на банката му пред семейството си. Фактът, че не е евреин, можеше само да подклажда този страх и още повече да влоши нещата.
Всичко това обаче нямаше значение, защото за него банка „Пиластър“ се бе превърнала в задънена улица. Трябваше да се махне.
Рано през деня бе валяло, но в късната утрин слънцето вече грееше и от купчинките конски тор по улиците на Лондон се вдигаше лека пара. Архитектурата на Сити представляваше смесица от величествени класически постройки и полуразрушени стари къщи. Сградата на „Пиластър“ беше от първия тип, а на Грийнборн — от втория. Съдейки само по вида на централния им клон, човек не би могъл да предположи, че банка „Грийнборн“ е по-голяма и по-важна от „Пиластър“. Началото й бе поставено преди три поколения, когато първите Грийнборн бяха заемали пари на вносители на кожи. Въртели бизнеса си в две малки стаи в една стара къща на улица „Темза“. Всеки път, когато започнело да им отеснява, те просто купували следващата къща в редицата. В момента банката заемаше четири съседни сгради и още три, разположени наблизо. В тези полусрутени постройки обаче се въртяха повече сделки и пари, отколкото в „Пиластър“, независимо от помпозното й величие.
Вътрешността също нямаше нищо общо с почти набожната тишина, царяща в банковата зала на „Пиластър“. На Хю му се наложи да си пробива път сред тълпата във фоайето. Всички тези хора чакаха като просители за аудиенция с някой средновековен крал. Очевидно до един бяха убедени, че само да успеят да разменят няколко думи с Бен Грийнборн, да му представят своя случай, предложение или сделка, той би могъл да го превърне в несметно богатство. Криволичещите коридори и тесните стълбища бяха задръстени от тенекиени кутии със стари документи, кашони с канцеларски материали и дамаджани с мастило, а всяко свободно пространство, дори да бе с големината на миша дупка, бе приспособено за кабинет на някой чиновник. Хю откри Соли в една просторна стая с неравен под и разнебитен прозорец, гледащ към реката. Едрото тяло на Соли бе наполовина скрито зад голямо бюро, отрупано с документи.
— Живея в палат, а работя в коптор — печално сподели Соли. — Опитвам се да убедя баща си да вземе сграда, строена за целта, каквато е вашата. Той обаче твърди, че в недвижимите имоти няма печалба.
Хю седна на кушетката, която бе цялата на бучки, и прие голяма чаша скъпо шери. Беше му неловко, защото си мислеше за Мейзи. Беше я прелъстил, преди да стане съпруга на Соли и щеше да го стори отново впоследствие, ако тя му бе позволила. „Сега обаче всичко свърши“, каза си той. Мейзи бе заключила вратата си в „Кингсбридж Менър“, а пък той се бе оженил за Нора. Нямаше намерение да бъде неверен съпруг. Въпреки това се чувстваше неловко.