— Не е моя работа да критикувам преценката им. Както и да е. Ако наистина си решил да предложиш експертните си познания по Северна Америка, определено имам желание да ги купя.
Сърцето на Хю буквално подскочи. Това му прозвуча като предложение за работа.
— Благодаря ви! — възкликна.
— Не искам обаче да те заблуждавам с фалшив претекст, затова ще изясня нещо от самото начало. Тук също няма никаква вероятност да станеш партньор.
Всъщност Хю не бе обмислял сериозно по-далечното бъдеще, но така или иначе това бе сериозен удар.
— Разбирам — промълви.
— Казвам го сега, за да не си помислиш някой ден, че е равносилно на оценка на работата ти. Много християни са наши ценени колеги и скъпи приятели, но партньорите винаги са били евреи — и винаги ще бъде така.
— Благодаря ви за откровеността — каза Хю и си помисли: „Божичко, какъв коравосърдечен старец!“.
— Все още ли искаш работата?
— Да, искам я.
Бен Грийнборн отново разтърси ръката му.
— В такъв случай, очаквам с нетърпение да работим заедно — заяви и напусна стаята.
Соли се усмихна широко.
— Добре дошъл в компанията!
Хю се отпусна на мястото си.
— Благодаря — отвърна.
Облекчението и задоволството му донякъде бяха помрачени от мисълта, че никога няма да бъде партньор, но той се постара да не му проличи и да гледа на нещата от хубавата им страна. Щеше да получава добра заплата и да живее прилично. Просто никога нямаше да бъде милионер — такива пари изкарваха само партньорите.
— Кога можеш да започнеш? — нетърпеливо попита Соли.
Хю не бе обмислил и този въпрос.
— Вероятно трябва да дам деветдесетдневно предизвестие.
— Съкрати го, ако можеш.
— Разбира се. Соли, това е страхотно! Не мога да ти опиша колко съм доволен.
— Както и аз.
Хю не се сещаше какво друго да каже, затова се изправи, но Соли го спря.
— Може ли да ти отправя друго предложение?
— Разбира се. — И седна обратно.
— Става дума за Нора. Надявам се, че няма да се обидиш.
Хю се поколеба. Отдавна бяха приятели, но не изпитваше особено желание да говори с него за съпругата си. Собствените му чувства бяха твърде противоречиви. Изпитваше срам заради сцената, която бе предизвикала, но същевременно смяташе, че е имала основания да го стори. Трябваше да я оправдава заради акцента й, обноските й и ниския й произход, но също така се гордееше, че е толкова хубава и чаровна.
Същевременно не можеше да си позволи да се обижда на мъжа, който току-що бе спасил кариерата му. Затова отвърна:
— Продължавай.
— Както знаеш, и аз се ожених за момиче, което… което не беше свикнало с висшето общество.
Хю кимна. Този факт му бе добре известен, но нямаше представа как Мейзи и Соли са преодолели проблема, защото по онова време бе в чужбина. Явно се бяха справили добре, тъй като Мейзи бе станала една от най-търсените домакини в лондонското висше общество. Дори и някой да си спомняше скромния й произход, никога не го споменаваше. Това бе необичайно, но не бе единственият случай: Хю бе чувал за две-три прославени красавици от работническата класа, които бяха приети във висшето общество в миналото.
Соли продължи:
— Мейзи знае какво преживява Нора. Може много да й помогне: да й обясни как да се държи и какво да казва, кои грешки да избягва, откъде да си купува рокли и шапки, как да се отнася с икономката и главния прислужник — всички тези неща. Мейзи винаги те е харесвала, Хю, затова съм сигурен, че с удоволствие ще помогне. И не виждам причина Нора да не успее да направи същото като Мейзи преди години и да стане като нея стълб на обществото.
Хю бе разчувстван почти до сълзи. Този жест, подкрепата от стария му приятел наистина докосна сърцето му.
— Ще й го предложа — отвърна малко рязко, защото се опитваше да скрие чувствата си. Отново се изправи да си ходи.
— Надявам се да не съм прекрачил границата — каза Соли разтревожено, докато си стискаха ръцете.
Хю спря пред вратата.
— Тъкмо обратното! По дяволите, Грийнборн, ти си по-добър приятел, отколкото заслужавам.
Когато се върна в банка „Пиластър“, там го чакаше бележка. Вътре пишеше:
10.30 сутринта
„Скъпи ми Пиластър,
Трябва да те видя веднага. Ще ме намериш в кафенето «При Плейдж» на ъгъла. Ще те чакам.“