Мейзи седна на пода, а Соли вдигна роклята над главата й и я спусна — все едно бе седнала в палатка. После тя се изправи внимателно и промуши ръцете и врата си през съответните отвори. Двамата със Соли заедно нагласиха диплите — подреждаха ги грижливо, докато застанаха както трябва.
Тя отвори кутията си за бижута и извади една огърлица с диаманти и изумруди, както и обиците към нея. Соли й бе подарил комплекта за първата годишнина от сватбата. Докато си ги слагаше, съпругът й подхвърли:
— От тук нататък ще се виждаме доста по-често със стария си приятел Хю.
Мейзи потисна една въздишка. Доверчивата природа на Соли понякога бе наистина изтощителна. Един нормално подозрителен съпруг щеше да забележи привличането между Мейзи и Хю и да се нервира всеки път, когато се споменеше името на другия мъж. Соли обаче бе твърде невинен. Нямаше представа какво изкушение поставя пред нея.
— Защо, какво е станало? — попита тя равно, без да изразява емоции.
— Той ще започне работа в банката.
— Защо напуска „Пиластър“? Смятах, че се справя добре там.
— Отказали са да го направят партньор.
— О, не!
Тя познаваше Хю по-добре от всеки друг и знаеше колко е пострадал от банкрута на баща си и самоубийството му. Можеше да си представи колко съсипан е бил от отказа за партньорство.
— Семейство Пиластър са подлеци! — заяви разпалено.
— Заради съпругата му е.
Мейзи кимна.
— Не се учудвам.
Тя също бе станала свидетелка на случката по време на бала на херцогиня Тенби. Тъй като познаваше Пиластрови много добре, веднага се запита дали Огъста по някакъв начин не е организирала целия инцидент, за да злепостави Хю.
— Сигурно изпитваш съжаление към Нора.
— Ммм.
Мейзи се бе срещнала с Нора няколко седмици преди сватбата и от самото начало не я бе харесала. Със сигурност бе обидила Хю, когато му каза, че Нора е безсърдечна златотърсачка и не бива да се жени за нея.
— Както и да е. Предложих на Хю ти да й помогнеш.
— Какво?! — възкликна рязко Мейзи и извърна очи от огледалото. — Да й помогна ли?
— Да си възстанови репутацията. Ти знаеш какво е да те гледат отвисоко заради произхода ти. Сама преодоля всички тези предразсъдъци.
— И сега трябва да помогна за преобразяването на всяко друго улично гаменче, което иска да стане дама от висшето общество?! — избухна тя.
— Очевидно казах нещо погрешно — разтревожи се Соли. — Смятах, че ще ти е приятно да помогнеш, винаги си била така привързана към Хю.
Мейзи отиде до скрина си да си вземе от него ръкавиците.
— Ще ми се първо да ме беше попитал.
Отвори шкафа. На гърба на вратичката му в дървена рамка бе закачен старият плакат от цирка, на който бе изобразена самата Мейзи в прилепнало трико, изправена на гърба на бял кон, а отдолу имаше надпис „Поразителната Мейзи“. Картината рязко сложи край на изблика й и я накара да се засрами от себе си. Изтича при Соли и го прегърна.
— О, Соли, как може да съм толкова неблагодарна!
— Е-е, стига сега — измърмори той и поглади голите й рамене.
— Ти бе толкова добър и щедър към мен и семейството ми! Естествено, че ще го направя за теб, ако това искаш.
— Не бих искал да те насилвам за каквото и да било…
— Не, не. Не ме насилваш. Защо да не й помогна да получи онова, което аз самата имам? — Хвърли поглед към пълното лице на съпруга си, сега прорязано от тревожни бръчки и погали бузата му. — Спри да се безпокоиш. Държах се ужасно егоистично за минута, но това приключи. Върви да си облечеш сакото. Готова съм.
Изправи се на пръсти и го целуна по устните, после се обърна и си сложи ръкавиците.
Знаеше, разбира се, какво всъщност я бе ядосало. Ситуацията бе изпълнена с горчива ирония. Молеха я да обучи Нора за ролята на госпожа Хю Пиластър — за мястото, което самата Мейзи бе копняла да заеме. В най-потайното кътче на сърцето си все още желаеше да бъде съпруга на Хю — и мразеше Нора, задето бе спечелила там, където самата Мейзи бе загубила. В крайна сметка обаче отношението й бе недостойно и тя реши да го промени. Трябваше да се радва, че Хю се е оженил. Преди бе много нещастен и вината за това поне отчасти бе нейна. Сега можеше да спре да се тревожи за него. Изпита болезнено усещане за загуба и я обзе дълбока тъга, но трябваше да скрие тези чувства. Да ги заключи в тайна стаичка в душата си, където никой никога не влиза. Щеше да се хвърли с цялото си сърце в задачата да върне на Нора благоразположението на висшите кръгове на лондонското общество.